В началото на нашия разказ наистина стои странно представление, което става подтик за един от великите подвизи в хуманитарната история на човечеството.
Годината е 1771-ва.
На площад "Луи ХV" в едно от предградията на Париж се провеждат панаирни тържества по случай Деня на свети Овидий. Събрала се е многобройна тълпа да отдаде почит към паметта на светеца и да се повесели по френски свободно и открито. А както знаем, многолюдните веселия понякога таят в себе си необяснима злост, нужен е само повод и смехът бързо се превръща в присмех, от който боли.
Поводът в случая е хрумването на хитрия и находчив съдържател на кафене Валенден. Търсейки начин как да събере повече клиенти и да спечели от панаира, той вдига импровизирана сцена и разиграва на нея невиждано дотогава хумористично представление бурлеска. Актьори и изпълнители са слепи пансионери от приюта Кенз-Вен. Самият приют е част от миналото на големия град. Създаден преди няколко века, за да подслони около 300 френски рицари, загубили зрението си по времето на кръстоносните походи, този дом се превръща в един от символите на обществената грижа за слепите.
В деня, за който става дума, 10-12 от тези слепци са облечени гротескно - с червени смешни дрехи и дървени обувки, с островърхи шапки, с набучени на носа картонени очила без стъкла. Всички държат в ръце струнни инструменти - чела и цигулки. Диригентът, маскиран като цар Мидас с дълги магарешки уши и широкопола шапка, с опашка на паун, пее и тактува. Странният оркестър съпровожда изпълненията му с банални музикални фрагменти, които се повтарят често, а натрапчивата им монотонност предизвиква всеобщ смях и крясъци на одобрение. Когато някой от оркестрантите изпява нещо, другите повтарят нестройно песенния мотив или подемат припев, който няма нищо общо с основната мелодия. Пред тях са поставени нотни тетрадки, обърнати наопаки. "Представленията" толкова се харесват на тълпата, че съдържателят поставя на входа въоръжена охрана, притеснен да не би невъздържано развеселените посетители да изпочупят всичко...
Останалите съдържатели на кафенета и пивници по площада, като видели, че опитът на Валанден е повече от успешен, също започнали да наемат слепци за развлечение на клиентите си. В ония времена слепите изкарвали прехраната си предимно с просия, обществените помощи за тях били съвсем мизерни. Животът им преминавал в нищета и бездействие, те не умеели да вършат почти нищо полезно. Затова всички посрещали с готовност поканите да участват в забавленията на тълпата, въпреки че усещали болката от ироничните издевателства над тях. Възможността да припечелят нещо ги принуждавала да търпят присмеха и иронията.
Единственият, който не споделял радостта на тълпата и приемал също тъй с болка и възмущение виковете, бил млад мъж с интелигентно лице и поведение. Той се наричал ВАЛЕНТИН АЮИ. Запомни това име, читателю! Наблюдавайки със съчувствие грозните сцени, младият Аюи взел в себе си решение, което променило живота му. "Чувства, коренно различаващи се от другите, обвзеха душата ми - споделя по-късно Аюи. - От този момент аз се замислих какви са възможностите и средствата за обучението и превъзпитанието на тези най-нещастни членове на човешкото общество." Валентин Аюи се заклел да върне достойнството на слепите. "Аз ще заместя подигравката с истината, като науча слепите да четат и пишат и ще им дам книги, напечатани от самите тях." Клетвата му се оказала не моментен изблик на състрадание и хуманност, а програма, която този велик французин изпълнявал упорито до края на дните си.
КОЙ Е ВАЛЕНТИН АЮИ?
Защо представленията на площад "Луи ХV" и обществените реакции предизвикват толкова силно възмущение у младия човек и го довеждат до съдбоносни мисли и решения? Спонтанна реакция ли е това, или резултат на предварителна подготовка и нагласа, на благороден характер, какъвто притежавал?
Както сочат фактите, той е роден на 13 ноември 1745 година в семейство на тъкачи в малкия южен град Сен-Жуст, департамент Пикардия. По-голям негов брат е абатът Рене Жуст Аюи, известен учен в цяла Европа, създател на минералогията като наука, член на френската академия на науките, ръководител на катедрата по минералогия в националния музей на естествените науки във Франция.
Братята Аюи заедно получават начално образование в манастирското училище на Премустранците. По-късно Валентин се отказва от духовно поприще, заминава за Париж и завършва там класическо образование. Френското просвещение е в своя апогей и той е увлечен от неговите идеи. Усвоява староеврейски, гръцки и латински език, владее също така десетина живи езика. След университета започва да изкарва прехраната си като калиграф и преводач. През 1776 година получава доверието на Външното министерство и започва да превежда международната кореспонденция на Кралския двор в Париж. Придобива титлата "кралски преводач", но не изоставя научните си занимания. По-късно става магистър на науките и професор в основаното от Луи ХVI "Бюро Академик де Критюр" (академично бюро за писатели и литература).
Както е известно, още от 13-14. век в Европа започва да расте интересът към идеите на класическата епоха и през 18. век много от известните учени, философи и мислители на Франция подемат движението за разпространение на Просвещението и неговите революционни идеи в областта на науката, религията, историята и обществената практика. Като човек с модерно мислене, Аюи силно е повлиян от френските просветители. Особено му допадат идеите на Дени Дидро (1713-1784 г.). От 1750 година почти три десетилетия Дидро е редактор на световноизвестната "Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите". В тази прочута книга той отделя цели две страници да изясни научно проблема, как човешкият мозък може да функционира пълноценно без участие на зрението. За да докаже това, Дидро посещава слепия професор по математика Ондерсен във Великобритания. Прави наблюдения и върху поведението на един слепец в Пилсиен, Франция. Когато го посетил в дома му, заварил го да слуша как синът му чете от релефни (изпъкнали) букви.
Обикновеният човек от народа все повече става обект на внимание от страна на прогресивната френска научна и обществена мисъл. Затова никак не е чудно, че младият Валентин Аюи изоставя перспективната си кариера в най-висшите кръгове на Кралския двор. Случката на площад "Луи ХV" вече е подтик той да се посвети на благородната мисия да даде грамотност и условия за нормално човешко бъдеще на слепите хора. Силно започва да го интересува създаденият година по-рано Институт за ограмотяване на глухонеми. Посещава го и често пъти присъства на уроците там. Това, което абат Л'епе прави с глухонемите, Аюи иска да приложи в обучението на слепите. Дълго проучва и разработва методиката си, грижи се да осигури и средства за реализация на своето намерение. Приема да върши допълнителна работа, влиза в дългове, като сключва заеми. Създаването на Институт за обучение на слепи му коства неимоверните усилия на 13 години живот. Всеотдайност, достойна за почит и уважение!
Стимулът Мария Фон Парадиз
Работейки упорито за реализация на дадената си клетва, Аюи разбира, че не е сам на това поприще. Ново вдъхновение и идеи за създаването на училище за слепи му дават срещите със сляпата виенска музикантка Мария Терезия фон Парадиз. Макар да не участва конкретно, нейното съпричастие и нейният пример са силен стимул в дейността на французина.
Дете на австрийски министър, Мария фон Парадиз ослепява на три години. Нейна кръстница става известната австрийска императрица Мария Терезия. Обградена с много грижи, като дете на заможно семейство, възможностите й да комуникира без участие на зрението били развивани от ранна възраст. Нейният жив и подвижен интелект й позволява с помощта на родителите си да получи всестранно и задълбочено образование. Особено забележителна била музикалната й подготовка. Пеела чудесно и сама си акомпанирала на пиано. Още 11-годишна със собствен акомпанимент на орган пее пред публика в Августинската катедрала във Виена. Слушателите, сред които е и императрицата, остават възхитени.
Освен немски, Мария овладява няколко европейски езика - италиански, френски и други. Усвоява история, география и други хуманитарни науки. Сдобива се с аритметически апарат по Сандерсоновата система, както и с геометрически постройки, налепени върху картон. Ненаситна на знания, тя се сдобива с географски карти, върху които държавните граници са отбелязани със залепена върху картона връв, градовете и други забележителни места - с различни по големина и по форма главички на карфици, реките с телени жички. За нея прочутият физик Кеплер изработва наборна машина в която използва шрифта "пика". Чрез тази машина тя самостоятелно може да си кореспондира със зрящи хора и дори да размножава своите музикални произведения. Виенчанката композира песни, кантати, даже и опери. На 25 години предприема самостоятелно турне из Европа, посещава Германия, Швейцария, а през 1784 година и Франция. В Париж изнася поредица от концерти, включително и пред френската кралица, като печели голяма слава не само заради музикалния си талант, но и за своята грация и очарователност, за отличното си възпитание.
Валентин Аюи се запознава с Мария фон Парадиз на един от нейните концерти. При следващите им срещи тя му показва с какви помощни средства си служи в своето обучение и творчество, в ежедневието си. Знанията и уменията на тази знаменита сляпа допълват окончателно приготовленията му за неговото велико дело, зареждат го с нови духовни и нравствени сили. По-сетне Аюи пише: "Целта, която ние имахме пред себе си, беше следната: да избавим слепите от това неприятно и опасно тегло, което създава безработицата, бездействието, да им помогнем да намерят средства за доход в приятна и лека работа и да ги вкараме в обществото, да ги утешим в тяхното нещастие..."
Учителят плаща на ученика си
Тази история започва през май 1784 година, когато Валентин Аюи подава монета на един сляп просяк в притвора на църквата Сен Жермен де Пре. Останал много удивен, когато младият слепец му връща монетата със следните думи:
- Вие сте ми дали сребърно екю, господине, мислейки си вероятно, че това е едно су.
Аюи внимателно наблюдава тънките чувствителни пръсти и начина, по който той опипва монетата, след което я разпознава безпогрешно. И се замисля дълбоко как, по какъв начин тоя, на пръв поглед изглеждащ безпомощен, сляп млад човек е успял да обучи пръстите си на такава чувствителна осезаемост, за да постигне такова съвършенство при възприемане на релефните форми. Аюи е на прага на едно от своите велики открития, но за това по-нататък. В момента той е смутен от догадката, как тъй векове наред никой не се е сещал, че липсата на зрение може да бъде компенсирана до голяма степен чрез обучението и усъвършенстването на другите човешки сетива.
Слепият младеж се нарича Франсоа Лезюйор. С парите, които той получава като милостиня пред входа на църквата, издържа старите си родители и своите пет братя и сестри. Като се запознава с него, Валентин Аюи решава да го убеди повече да не се занимава с просия, а да почне да се учи при него. За тази покана най-голяма роля изиграва голямата чувствителност на пръстите, а също така показаното достойнство и честност в поведението му, когато сам връща монетата с по-голяма стойност, от която очевидно има нужда.
Изборът на Аюи се оказва сполучлив. Франсоа е умен и буден младеж. Интелигентността му помага допълнително и той бързо усвоява всичко, което Аюи му преподава. В началото двамата се занимават по няколко часа дневно, като "учителят" му заплаща сума, равна на това, което би изкарал, ако просеше. Така Франсоа, без да лишава своето семейство от прехрана, спокойно може да се отдаде на обучението си. Интересната ситуация, при която учителят плаща на ученика си да се учи, не смущава Валентин Аюи. За него целта, която се стреми да постигне в името на човечността, е многократно по-стойностна и възвишена от материалното благосъстояние. До ноември 1784 год. Лезюйор вече спокойно чете откъси от текстове за живота на сандерсън, печатани релефно за негово улеснение. Умее също така да пише под диктовка, да изчислява с цифри, да разпознава релефните музикални знаци.
За да покаже добрите резултати от своята работа, Аюи решава да представи своя ученик пред членовете на Филантропичното дружество в Париж. Присъстват и двама министри. Ето как се описва демонстрацията в автентичен документ от това време: "18 ноември 1784 година. Аюи представи първия изпит на своя сляп ученик, който е започнал обучението си едва от Петдесетница, тази година. Той научил четене, писане, смятане и география. Главният принцип на този метод е следният: заместване на зрението с осезанието..."
Комисията на филантропите отпечатва с релефни букви произволен текст, който Франсоа Лезюйор свободно прочита, след което по същия начин извършва събиране на няколко колони от цифри, набрани предварително върху специален апарат за смятане.
Представителите на дружеството остават много доволни. Това, което Лезюйор демонстрира, ги убеждава, че слепите подлежат на обучение и че Валентин Аюи е достатъчно добре подготвен, притежава свои оригинални методи и приспособления, за да обучи и други слепи ученици. Отпускат му и средства, с които той разкрива училище за слепи първоначално с 12 ученика. Когато напълно се оправдават надеждите и очакванията им, от филантропичното общество отпускат нови средства. Училището се превръща в пълен пансион, а броят на учениците достига 50.
В началото и методът на Аюи решавал частично проблемите за четенето на слепите. Тъй като приспособленията са прекалено обемни и трудно се изработват като учебни помагала, почти невъзможно било да се използват в учебния процес големи текстове. Нов случай с най-добрия му ученик Франсоа подсказва на Аюи как да усъвършенства процеса на обучение, като опрости учебните помагала. Веднъж Лезюйор напипал върху едно съобщение за погребения буквата О. Тя била отпечатана с по-силен натиск и изпъквала на обратната страна. Разчитайки я добре, ученикът споделя с учителя си това. Аналитичният ум на Аюи долавя важността на откритието, той взема лист дебела хартия и с дръжката на перото си издълбава огледален текст. Франсоа с лекота прочита написаното. Новата крачка вече е направена... Аюи отпечатва текст на дебели картони по подобие на обикновената типография, но буквите вече не са огледални, а нормални. Поради необходимостта от силен натиск започват да навлажняват картона, след което го поставят върху релефните букви, покриват го с вълнен плат и силно го притискат.
С този метод учениците на Аюи отпечатват изцяло фундаменталния му труд "Есета за образованието на слепите" и множество други книги. Макар че книгите все още са твърде обемни, първата крачка за практическото използване на релефното писмо за слепи е вече направена. Недостатък в метода е, че като използва латиницата, Аюи продължава да мисли, че слепите трябва да възприемат буквите изцяло, тъй както ги виждат зрящите. Нещо, което по-късно отпада като ненужно.
Осезанието - второто
зрение на слепия
Ако разгледаме в исторически план как се развива процесът по утвърждаването на писмото за слепите хора, натъкваме се на неприятната истина, че всички опити са правени изолирано един от друг. Валентин Аюи нито е пръв, нито пък единствен в тази титанична борба. Друг един французин на име Гюие описва как още през 16. век се правят опити да се изрязват в помощ на слепите букви от дърво, но те били така направени, че пръстите на "четящия" незрящ трудно успявали да ги разчетат. Известният учител Рампазетто учи слепите в Рим да четат чрез букви, изрязани релефно върху тънки дървени плочи. Пиер Моро, един нотариус от Париж, създава през 1640 година система от подвижни букви, излети от олово, но тежките разходи спират начинанието му. Галиот, от своя страна, описва специален начин на изрязване на букви върху плочи, които плочи се подреждат на дървена поставка с канали. По-нататък се правят опити плочките с изрязаните релефни букви да се съединяват посредством нарочни планки...
Усилията продължават. Почват се опити плътните релефни букви да се заменят с очертания на букви с релефни точки. Подобно писмо създава бившият артилерийски капитан Шарл Барбие и го нарича "сонограф". То обаче не е пряко предназначено за слепи, а се използва в армията за нощно комуникиране...
Едва преди около 200 години гениалното откритие на ученика на Валентин Аюи Луи Брайл дава пълна възможност слепите да се приобщят към другата част на обществото и чрез своята писменост да осъществяват общуване на равностойно ниво с тази на зрящите. Но и процесът за създаването на брайловия релефно-точков шрифт не е лесен и кратък. Откритието на Брайл тръгва от намерението му да престане да използва съществуващите азбуки в писмото за слепи и да потърси други пътища. Така стига до идеята да използва комбинацията на шест изпъкнали точки. С възможните 63 комбинации през 1825 година се създава известният в целия свят релефно-точков шрифт на Луи Брайл. Малко по-късно това писмо се адаптира и към кирилицата.
Съвсем отскоро в помощ на слепите вече се използват и компютрите, но да не забравяме - в началото е Валентин Аюи! Родоначалник е впечатляваща българска дума за човек, който поставя ново начало, а такива са малцина и към тяхното дело, към усилията и тревогите им е нужна искрена почит.
Отново за Аюи
и за неговите училища
През 1780 година неуморните французи създават своето прочуто "Ла социете филантропик" (филантропично дружество) с цел да подпомагат по-осезателно и целенасочено бедните и страдащите в нелекото им ежедневие, за да могат те да станат достойни членове на човешката съобщност.
Окуражен от членове на това дружество и от едно писмо до в. "Журнал дьо Пари", Валентин Аюи отначало организира обучението на слепи деца в своя дом. След като дейността му се разраства, открива ново учебно заведение, в което с помощта на първия си ученик Франсоа Лазюйор обучава заедно слепи момчета и момичета. Скоро и тези помещения се оказват недостатъчни. Получил през февруари 1786 г. нова финансова подкрепа от "Ла социете филантропик", той организира и разкрива първото в света училище за слепи деца на улица "Нотр дам дьо Виктоар" в Париж. То вече се нарича официално "Институт за млади слепи".
Дългогодишният упорит и всеотдаен труд на Валентин Аюи започва да дава богати плодове. Чрез тази първа образователна институция за слепи в света всички те имат възможност да получат образование независимо от своя произход и имотното състояние на родителите си. Единствено личните качества и способности да възприемат и да прилагат наученото доминират при оценката на многобройните ученици на Аюи. А тези, които нямат данни за по-високо образование, се насочват към занаятите - печатарство за слепи и за зрящи, плетачество и т. н. Всички пансионери, които преминават през училището на Аюи, престават да бъдат жертви на слепотата. Чрез знанията и уменията, които получават, всеки от тях има своя шанс да обезпечи самостоятелно препитанието си. Точно този момент се оказва преломен в отношението на обществото към слепите. Следващите години оттогава и до днес доказват, че измежду тях израстват хора и специалисти с високи качества, които в много отношения ги правят по-добри и достойни от всички останали.
Със заслужено чувство на изпълнен дълг в своя труд "Есета за образованието на слепите", издаден през 1786 г., Валентин Аюи пише: "Целта на нашия Институт е да подготви слепите деца да четат с помощта на книги, релефно отпечатани за тях и чрез тях - да изучат езици, история, география, математика и музика. Ние подготвяме тия нещастни слепи да научат занаяти - бродиране със златни конци, трикотаж, подвързване на книги, плетене на дантели и др. Онези, които са бедни, ще си изкарват с това прехраната, за да бъдат полезни на човешкото общество".
За да осигури необходимите му финансови средства, Аюи започва публични обществени демонстрации на дейностите и уменията на своите ученици. Мнозина са дълбоко впечатлени от всичко, което виждат и чуват. Намират се обаче и такива, които обвиняват Аюи в шарлатанство. Завистта не е от вчера или днес... На всички завистници Аюи отговаря чрез споменатата вече книга. В нея той обосновава целите си, оборва несъстоятелните критики и изяснява своите методи на обучение.
Благодарение на публичните покази Аюи получава по-нататъшни стимули за работа. През 1786 година той, заедно с 24 от най-добрите си ученици, е поканен в двореца Версай на коледно празненство да покаже пред краля Луи ХVI и семейството му своите постижения. Екземпляр от книгата есе Аюи подарява на краля. Той, както и всички придворни, са приятно учудени и поразени от успехите на слепите ученици - те четат, пишат, смятат, работят, свирят и пеят песни. Кралят удостоява учителя им Аюи с титлата "адмирал-интерпретист", след това става професор в академията на документите и накрая - кралски секретар.
Всички длъжности Аюи изпълнява без да се отказва от пряката си работа в училището, а то след демонстрациите си пред краля, станало модно сред цялата аристокрация, която щедро го подпомагала.
Революцията и школата на Аюи
Заради активната си обществена и гражданска позиция по време на Великата френска революция Валентин Аюи преживява нелеки дни. Големите промени във Франция засягат и променят по-нататъшната съдба на създадения от него уникален институт за слепи. Събитията разстройват и дейността на Филантропическото дружество, което не е в състояние повече да осигурява издръжката на института. Въпреки че Националната асамблея, по-късно и конвента (Народното събрание) обявяват на 28 септември 1789 год. създадената с много грижи школа на Аюи за национална институция под егидата на държавата, субсидията, която започва да получава, е толкова незначителна, че училището едва преживява. През 1790 год. съединяват в едно института на слепите и на глухонемите. Това влошава работата им, изостря отношенията между преподавателите, създава недоволство и сред възпитаниците им.
Двата института съществуват заедно четири години, след което отново биват разделени, а през 1794 г. институтът на младите слепи получава ново здание. През следващата година той е реорганизиран. Учебно-възпитателният процес се прекратява, усилията се насочват само към практическото занаятчийско обучение и институтът се превръща в обикновена работилница. Песните на възпитаниците вече не звучат в парижките църкви, а огласят революционните празненства.
През тези години Валентин Аюи бива многократно арестуван като съмнителна личност, разпитван и унижаван. Новият век донася още една, нова реорганизация на института. По предложение на вътрешния министър Шаптал, Наполеон разпорежда младите слепи да бъдат преместени в приюта Кенз-Вен. За да ги отличават от възрастните, които се наричали "първа" класа, назовават ги "втора" класа. Отнемат от Аюи правото да ръководи института, който вече става Институт на слепите работници. Наполеон му отпуска пенсия в размер на 2000 франка и го освобождава. Заместникът му обаче се оказва неспособен и некоректен човек. Първото, което прави, е да лиши Аюи от достъп до своите ученици.
Но великият французин, макар объркан и огорчен, не се отказва от мисията на своя живот. За своя сметка създава частно училище за обучение на слепи чужденци. Нарекъл го Музей на слепите. Но поради липса на достатъчно средства училището бързо преустановява дейността си. Така безславно приключва близо 20-годишното му ръководство на първите училища за слепи. Делото на Валентин Аюи, разбира се, не остава изолирано. В различни държави из Европа и на други материци възникват множество училища, в които се прилагат неговите принципи, намерили радушен прием сред тифлопедагозите.
Методът на Аюи шества из Европа
В зората на 19-тия век идеите на Великата френска революция владеят вече цяла Европа. Принципите на френските просветители и хуманисти за устройството на гражданското общество вълнуват всички с възможностите и перспективите си. Като съпричастник към дълбоката човечност на Просвещението и особено с опита си за практическото осъществяване на новия идеал Валентин Аюи става твърде популярен на стария континент. Негови последователи започват да създават национални институти за обучение на слепи граждани в много европейски държави. Слепият поет Бляклок превежда на английски дисертацията му "Есета за обучение на слепите" и тя става фундамент, върху който се изгражда цялата мрежа от училища за слепи в Англия. Във Виена и в пределите на Австро-унгарската империя започва разработката на специален план за разкриване на институти за обучение на слепите.
Руският император Александър I специално поканва Валентин Аюи в Петербург и му възлага да подготви план за устройството на училище за слепи и да го ръководи след откриването му. Заедно с един от учениците си Аюи тръгва за северната Венеция. Минавайки пътьом през някои страни, той пропагандира своите идеи и принципи и навсякъде печели привърженици. В Германия му дава аудиенция крал Фридрих Вилхелм III и го посреща като висок гост. Изслушва внимателно разказа му за новите методи за обучение на слепите, след което създава нарочна комисия, която да подготви откриването на Институт за слепи в Берлин и да организира обучението в него според инструкциите на Аюи. Ръководството се възлага на д-р Цойнер.
В Русия Аюи престоява 11 години. На втората година от престоя си открива в Петербург първото руско училище за обучение на слепи. Въпреки царското предразположение, Аюи не среща разбиране и няма условия да разгърне пълноценно методиката си. Пречи му главно незнанието на руски език, както и нестабилната обществено-политическа обстановка в държавата. При напускането на Санкт Петербург през 1817 г. оставя в Института си само трима ученици и за дългогодишния си труд получава... скромна благодарност. Открито изразената неприязненост на русите най-вероятно е последица и отговор на Наполеоновото нашествие в руската земя.
Вече на преклонна възраст, изморен и изтощен от непрестанните си усилия, Аюи тръгва отново за родната си Франция. По време на пътуването многократно има поводи за радостна равносметка, като вижда, че делото му се разширява и укрепва из Европа. Модерни училища за обучение на слепи и за подготовката им да бъдат полезни граждани са открити във Виена, Амстердам, Дрезден, Цюрих, Копенхаген и други градове.
Последни години
Валентин Аюи се прибира в Париж и с огорчение разбира, че е почти забравен. Среща и други разочарования. Нявгашното му училище вече се нарича Кралски институт за слепи младежи. Методиката му е пак в основата на обучението, новият директор обаче д-р Пиние склонява да го допусне в сградата и да се срещне с новите възпитаници едва през 1821 година. На 21 август в негова чест била организирана кратка тържествена церемония.
Валентин Аюи преживява последните дни и години от живота си при своя брат, абатът Рене Сен Жуст. Вече е инвалид и твърде болен, единствената утеха за него са спомените и разговорите с Рене за детството им в южняшкия град в Пикардия. Склопява очи и се разделя с белия свят на 19 март 1822 година. Няколко седмици по-късно почива и брат му Рене. В последния си път към гроба Аюи е съпроводен единствено от свои бивши възпитаници и те изпяват в църквата Сен Медар прощална меса, която била композирана също от негов ученик. Погребан е в гробището Пер ла шез.
Така завършва земният път на човека, когото потомството ще нарече "Отец (баща и учител) на слепите". Изоставил блестяща кариера на учен с големи възможности, презрял многообещаващото бъдеще на висш държавен чиновник, той се отдава изцяло на бедните и нещастни слепи хора, воден единствено от идеализма на епохата си и от собствените си разбирания за смисъла на човешкото съществувание. Така Валентин Аюи остава в историята като един от най-големите и заслужили тифлопедагози. Неговото дело изважда от вековния мрак слепите хора и ги поставя там, където са днес и завинаги, сред останалите членове на обществото - равноправни, дееспособни, достойно носещи съдбата си в своите ръце.
Послеслов от автора
В никаква степен не може да се каже, че днес Валентин Аюи е забравен. Неговото име носят улици, дружества и институти из цяла Европа, из целия свят. В Париж ежедневно отваря врати за посетители музеят "Валентин Аюи", а пред него се издига мраморен паметник, поставен от Националния френски институт за млади слепи. В белокаменна Москва Руската държавна библиотека за слепи също носи неговото име. През 1946 година, по случай 200-годишнината от рождението му, световната общественост със съдействието на ООН определя 13 ноември за МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА СЛЕПИТЕ.
За съжаление, в България този ден през последните десетилетия е почти забравен и изместен от друг, не по-малко достоен ден, определен също така от Международната общественост като Ден на слепите, наречен "Ден на белия бастун" - 15 октомври. Моето твърдо убеждение е двата дни в никакъв случай да не се противопоставят. Напротив, самият факт, че те съществуват в календара, дава възможност на организациите за слепи и на други граждански сдружения у нас да използват повода, за да обръщат вниманието на цялото общество и на неговите държавни и граждански структури към слепите и към нерешените им все още проблеми.
Така бих искал да се отнесе читателят и към този текст, той е скромен опит и израз на желанието ми да се популяризира още веднъж делото на Валентин Аюи. Ще ми се обществото да обърне по-голямо внимание на датата 13 ноември и да я отбелязва, както всички значими дати, свързани с общественото развитие, определени от ООН. Още повече се налага това, тъй като през 2002 година се навършват и 180 години от кончината на този велик французин и гражданин на света.
Ще обобщя казаното дотук с думите на един също тъй заслужил деятел в областта на тифлопедагогиката, австриеца Карл Брюклен, който пише следното: "1784 година може да се смята като година, в която е започнало системното обучение на слепите. И по-рано се е писало и обсъждало по въпросите за обучение на слепите, но пръв опит да реализира това е извършил един енергичен човек, един ПЛОДОНОСЕН ГЕНИЙ И НЕУМОРИМ ПИОНЕР..." Напълно съм съгласен с Брюклен: "плодоносен гений и неуморим пионер" - това е Валентин Аюи.
Материалите, които съм ползвал за този очерк, са твърде ограничени. Оказа се, че в Народната библиотека в София няма много информация за Валентин Аюи или аз поне не успях да я намеря. Тогава се обърнах към великото откритие на човечеството - Интернет и оттам издърпах информация от десетки уебстраници, където фигурира името на Аюи. Сглобявайки различните фрагменти от живота и делото му, опитах се да разкажа за него. Много ми помогна и статията на Карл Брюклен, част от която вече цитирах. Преведена от Ст. Ненков и публикувана през 1932 г. в списание "Съдба", тя ми беше любезно предоставена от пловдивчанина Ангел Сотиров.
Далеч не съм сигурен, че успях да обхвана всички страни от живота, делото и приносите на Валентин Аюи. Може да съм допуснал пропуски и неточности, но те се дължат преди всичко на малкото информация, с която разполагах и на многото разминавания в текстовете, с които работих. Нека моят кратък очерк се приема като опит да се реабилитира и адаптира към нашето време името и делото на този велик син на човечеството.