Бог, когато поставя някого в служение, никога не го оставя сам. Той го подкрепя и екипира с мъдрост, сила и благодат. Поставя го и в екип с други верни Негови хора. Така е и при мен. Отначало бях сама и постепенно Бог ми прибавя верни приятели, за да служим заедно. Бих желала да се запознаете и вие с тези, с които Бог ни е събрал - хората, с които сканираме книги за вас, записваме дискове с проповеди, поучения, музика и филми. Тези, с които обръщаме файловата литература в MP3 формат, за да могат да я слушат и тези, които нямат компютри, с които правим списание Благодат и така ставаме канал на Бог да достига до други като нас – гладни и жадни за Неговата истина. Главната ни мисия е да работим Библията да стане достъпна за всеки и да я разпространяваме. Вече са готови вариантите на Брайл, аудио и на уголемен шрифт. От тази година започнахме да провеждаме курсове за изучаване на Библията.
Аз работя като учител по Информационни технологии и Брайлово обучение в Национален център за рехабилитация на слепи Пловдив, а също така съм управител на Християнски център за хора с увреждания «Благодат».
Биография на Стефка Стойчева
Моята биография е дълга, защото дълго съм живяла.
Родена съм през 1952 г. ведно село наречено Пъдарево. От малка съм загубила зрение и трябваше да уча в училище за слепи деца. Израснах с партизанските книги и комунистическата идеология. Дойдох в Пловдив, където започнах работа и записах вечерна гимназия. Когато бях на 17 години, един човек ми говори за Бога, но аз нищо не разбирах. Сякаш умът и сърцето ми бяха заключени. Дори ходих на църква два пъти, но всичко беше дотам.
В десети клас се омъжих. Свекърва ми беше православна вярваща и ми говореше за Мария, майката на Исус. Аз забременях с първото си дете и сънувах сън, в който ми се каза, че детето ще е момиче и ще вижда. Така аз реших да кръстя детето Мария – на майката на Исус и на свекърва ми. Дадох обет всяка година да нося някакъв дар в църквата. Но когато Бог има план за някого, Той го намира където и да е. Веднъж ме срещна една жена и ме попита дали вярвам в Исус Христос. Аз гордо й отговорих, че вярвам в Света Богородица. Този въпрос ме накара да се замисля и пак сънувах сън. В стаята ми влязоха Мария и Исус и тя ми каза:“Него слушай!“ Аз я послушах и започнах да търся връзка с Господ, но не знаех как. Ходех на православна църква, спазвах всички традиции и ритуали. Същевременно гадаех по сънища, на кафе, вярвах в зодии, търсех информация за срещи с отвъдното и какво ли още не. И пак дойде един ден, когато пак ме срещна една жена и пак ми зададе същия въпрос: „Вярваш ли в Исус Христос?“ Този път отговорих, че вярвам, но не зная как да се моля. Тогава тя ми каза да се моля на Бог Отец в името на Исус. В този момент баща ми беше болен и аз чаках да стане вечер, защото мислех, че само вечер трябва да се молим, коленичих и се помолих.“Господи, ако те има и ако искаш да вярвам в Теб, моля те, направи чудо за татко.“ И макар с неправилната ми молитва, Бог направи чудо за татко и той оздравя.
То май се получи свидетелство, а не биография. Затова нека кажа, че родих две здрави деца, завърших гимназия и кандидатствах в пловдивския университет българска филология. Завърших през 1982 г. и започнах като нещатен възпитател в рехабилитационния център за слепи в Пловдив. От 1984 г. съм щатен преподавател там и досега. В началото преподавах Полезни умения и технически средства за зрително затруднени. От 1991 г. започнах да уча в различни курсове работа с компютри и започнах да преподавам. Продължавах да работя и да уча. През 1997 г. завърших след дипломна квалификация магистърска степен по Педагогика на зрително затруднените. Тогава започнах да преподавам и брайлова грамотност – брайл е азбуката на слепите. Имам две специализации по рехабилитация съответно в Холандия и Швеция. През 2010 г. изкарах курс за европейски сертификат за работа с компютри (ECDL). Връщам се на свидетелството. През 1990 г., когато се помолих за татко, Бог доведе църквата при мен. В комплекса на слепите дойде Мисия Филаделфия и започнаха да провеждат събрания. Аз ги посещавах, но ходех и на православна църква. Колкото повече посещавах тези събрания, повече разбирах какво е истинската вяра и така предадох живота си на Исус Христос. Ами сега, какво да правя? Как да се храня? Вече не ми беше достатъчно само посещението на събранията. Исках Библия, а нямаше. Сетих се за един стар вярващ, който беше незрящ и поисках от него. Той имаше записан на касети от негови приятели, Новия Завет. Започнах да слушам жадно и да попивам всичко. Тогава и Съюзът на слепите направи запис на цялата Библия и успях да я чуя. Така постепенно укрепваше вярата ми. Търсех начин за снабдяване с християнска литература. Намериха се хора да ме водят на църква и оттам вземах проповеди на касети и ги презаписвах. По-късно намерихме и Библия на файл и слушах на компютъра. Мечтаехме обаче да имаме Библия и на брайл. Няколко интусиасти даже бяхме готови да я преписваме, но Бог се смили над нас и ни свърза с Германското Библейско дружество. Те отпечатаха Евангелието от Матей в Германия и дойдоха да видят дали не може да се продължи работата в България. Срещнахме се и те пожелаха да направим офис в Рехабилитационния център и да работят с мен. Бог беше ми казал, че иска да създам Християнски център за хора с увреждания Благодат. Така че аз бях готова. И от 2001 г. центърът съществува. Бог постепенно ми прибавя хора, с които да работим като екип. Едни напускаха по различни причини, а други идваха и така досега.
Чрез работата ми като учител в рехабилитационния център за рехабилитация на слепи, имам възможност да се срещам с незрящи от цялата страна и да им благовествам. Така през годините много хора се спасиха.
Благодаря на Бог, че ме избра и призова. Ще кажа като апостол Павел – с Неговата благодат съм това, което съм. Той е център на живота ми.
Екип
Стефка Стойчева
Илияна Киркова
Илияна Киркова е от Враца и работи като учител в ресурсен център. Помага на незрящите деца, които учат в масови училища и срещат много трудности произтичащи от липсата на зрение. Тя им помага да преодолеят до голяма степен това и в нейно лице се срещат с един незрящ, но пълноценно живеещ човек. Илияна сканира много книги и ги преобразува в MP3 формат, за да могат други незрящи, които нямат компютри, да ги чуят. Тези, които имат компютри могат да ги четат с помощта на специална говореща програма. повече за нея прочетете тук!
Биография на Илияна Киркова
„Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.» (Пс.139:14)
Родена съм в град Враца през 1971 г.. Преждевременното ми раждане в седмия месец ме води до ковиозът, в който започват моите дни. Уви, кислородът е завишен и са изгорени ретините на очите ми. Така започва началото, в което зная, че зная, че Бог е бил там. От позицията на времето мога да кажа, че съм простила на лекарят допуснал тази грешка.
Средно образование завършвам в специализираното училище за деца с нарушено зрение в София, където съм била от предучилищна до 11 клас. През есента на 1988 г. на улицата ме спря леля Фани, която ми каза, че Бог ме обича. Бях с майка ми и тя ни покани да отидем на църква, за да се срещна с любовта на Бог. Така на другия ден се озовах в „Горницата“ на ББЦ в квартал Христо Ботев. Бях пленена от думите на песните, които без да зная започнах да пея. В края на Богослужението поканиха тези, които искат да приемат Исус за личен спасител и аз веднага станах и ме заля една чудна сила, каквато никога не бях усещала. Сърцето ми бе пленено и сякаш товар се смъкна от плещите ми. Така от тогава и до днес аз продължавам да ходя в пътя на Господа.
След като завърших средното си образование кандидатствах в Софийския университет право, но ме скъсаха на приемните изпити. Така се принудих все пак да уча нещо и това бе масаж. Така за 2 години завърших лечебен масаж. През 1993 г. вече трябваше да започна някъде работа, каквато не намерих в София. Всички врати се затвориха и аз знаех, че Бог иска да ме върне отново във Враца. Буквално бях изритана от София.
Прибрах се и единственото нещо, което можех да правя е да се моля и да се установя в местна църква и да намеря начин да я посещавам. Още преди да се прибера във Враца окончателно през 1992 г. се запознах с пастирското семейство на евангелската петдесятна църква, където съм и до днес. Винаги Господ се грижеше да посещавам църква, като някой идваше и ме вземаше от къщи и пак обратно три пъти в седмицата. Това бяха верни приятели и пастирското семейство, които не се умориха да го правят, до когато трябваше. Днес се движа навсякъде в града и мога да ходя на църква сама.
Тогава дните ми преминаваха у дома, без работа и без възможност да се движа в града. От голямата София в малкия град това беше невъзможна мисия за мен. Търсех си работа като масажист. Подадох молба за назначаване в болницата, но нищо не се случваше. Това продължи до 1996 г., когато най-после се отвори вратата за работа и голямото предизвикателство да се движа сама от къщи до работното място. Бог ми помогна и аз усетих колко е сладко да си самостоятелен. Живеех в бащината си къща, която се намираше на трудно място. Кандидатствах за общинско жилище, за да ми бъде по-удобно до спирка на транспорт. Годините минаваха и Господ направи пробив за мен и през 1999 г. получих заповед за най-прекрасното място за жилище. Така на прага на 2000 г. аз бях в новото си жилище. Това бе началото на моята самостоятелност за придвижване. Благодаря на верните, които ме водеха цели 7 години. Приятели, наградата ви е на небето. Благодаря ви!
След 15 години като масажист имах проблеми с ръцете си и започнах да се моля за промяна на професията. Не знаех какво и как. На доброволни начала започнах да обучавам 2 незрящи деца да работят с компютър. Прокрадна се идеята да уча за педагогика на зрително затруднените, но това означаваше, че трябва да кандидатствам на общи основания. Отхвърлих тази идея и записах продължение за обучението за масаж, като си мислех, че това ще е моята вечна участ да правя масажи. Но все повече и повече се надигаха и приятелски гласове, които ми казваха, че трябва да работя с незрящи деца, каквито вече определено знаех, че има в града. За съжаление здравето ми се влошаваше и работата се умножаваше. Беше нещо като това да събирам и плява за тухлите, които правя, както беше наложено на евреите в Египет. Бог ми говори с това слово: „Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери; но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.» (Пс.37:10-11).
На предела на силите си през 2009 г. на 9-ти февруари се срещнах с настоящия си директор. Още на другия ден сключих договор на половин щат и до лятото съчетавах и двете работи. Знаех, че това е моята нова земя, в която ще имам мир. Започнах да се уча на нови и нови маршрути и да преодолявам препятствие след препятствие с помощта на мощния Господ Исус Христос, Който ми говори, че ще ме изведе от масажите. Така от есента на 2010 г. аз започнах да работя само с децата. Ами сега, в училище трябва да си учител, но нямах педагогическо образование. И с потвърждение от словото, че Бог ще ме води по нов път и че ще изравни неравните места аз се хвърлих в новото си ампуа. Кандидатствах в софийския университет през 2011 г. и започнах новото си студентство. Така завърших и магистратура педагогика за зрително затруднени през 2018 г., като през цялото време работех като учител, както и до днес.
От 2016 г. съм председател на териториалната организация във Враца към Съюза на слепите. Задача, която не исках да приема, но заради нуждата на хората и това да работя за подобряване на техния социален живот и отчасти реализиране на малко зрително затруднени за развитието им в професионална насока и реализация си струва.
Много са чудесата извършени от Господа. Без помощта на мощния и превъзходен Бог не бих изминала пътя, който ви начертах. Единствено само на Него е цялата тази трансформация. Само чрез Него мога всичко, без Него съм изгубена. Той е моята сила, мъдрост и живот. На Него да бъде слава сега и завинаги.
«Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, И ще благославям Твоето име от века и до века. Всеки ден ще Те благославям, И ще хваля Твоето име от века и до века. Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо. Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество, Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела; И когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие. Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда. Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив. Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения. Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, И Твоите светии ще Те благославят; Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество, За да изявят на човешките чада мощните Му дела, И славното величие на Неговото царство. Твоето царство е вечно, И владичеството Ти трае през всички родове. Господ подкрепя всичките падащи, И изправя всичките сгърбени. Очите на всичките гледат към Тебе; И Ти им даваш храна на време. Отваряш ръката Си И удовлетворяваш желанието на всичко живо. Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела. Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават. Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, Слуша викането им, и ги избавя. Господ пази всички, които Го любят; А ще изтреби всичките нечестиви. Устата ми ще изговарят хваление на Господа; И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века» (ПС. 145).
Биография на Илияна Киркова
„Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.» (Пс.139:14)
Родена съм в град Враца през 1971 г.. Преждевременното ми раждане в седмия месец ме води до ковиозът, в който започват моите дни. Уви, кислородът е завишен и са изгорени ретините на очите ми. Така започва началото, в което зная, че зная, че Бог е бил там. От позицията на времето мога да кажа, че съм простила на лекарят допуснал тази грешка.
Средно образование завършвам в специализираното училище за деца с нарушено зрение в София, където съм била от предучилищна до 11 клас. През есента на 1988 г. на улицата ме спря леля Фани, която ми каза, че Бог ме обича. Бях с майка ми и тя ни покани да отидем на църква, за да се срещна с любовта на Бог. Така на другия ден се озовах в „Горницата“ на ББЦ в квартал Христо Ботев. Бях пленена от думите на песните, които без да зная започнах да пея. В края на Богослужението поканиха тези, които искат да приемат Исус за личен спасител и аз веднага станах и ме заля една чудна сила, каквато никога не бях усещала. Сърцето ми бе пленено и сякаш товар се смъкна от плещите ми. Така от тогава и до днес аз продължавам да ходя в пътя на Господа.
След като завърших средното си образование кандидатствах в Софийския университет право, но ме скъсаха на приемните изпити. Така се принудих все пак да уча нещо и това бе масаж. Така за 2 години завърших лечебен масаж. През 1993 г. вече трябваше да започна някъде работа, каквато не намерих в София. Всички врати се затвориха и аз знаех, че Бог иска да ме върне отново във Враца. Буквално бях изритана от София.
Прибрах се и единственото нещо, което можех да правя е да се моля и да се установя в местна църква и да намеря начин да я посещавам. Още преди да се прибера във Враца окончателно през 1992 г. се запознах с пастирското семейство на евангелската петдесятна църква, където съм и до днес. Винаги Господ се грижеше да посещавам църква, като някой идваше и ме вземаше от къщи и пак обратно три пъти в седмицата. Това бяха верни приятели и пастирското семейство, които не се умориха да го правят, до когато трябваше. Днес се движа навсякъде в града и мога да ходя на църква сама.
Тогава дните ми преминаваха у дома, без работа и без възможност да се движа в града. От голямата София в малкия град това беше невъзможна мисия за мен. Търсех си работа като масажист. Подадох молба за назначаване в болницата, но нищо не се случваше. Това продължи до 1996 г., когато най-после се отвори вратата за работа и голямото предизвикателство да се движа сама от къщи до работното място. Бог ми помогна и аз усетих колко е сладко да си самостоятелен. Живеех в бащината си къща, която се намираше на трудно място. Кандидатствах за общинско жилище, за да ми бъде по-удобно до спирка на транспорт. Годините минаваха и Господ направи пробив за мен и през 1999 г. получих заповед за най-прекрасното място за жилище. Така на прага на 2000 г. аз бях в новото си жилище. Това бе началото на моята самостоятелност за придвижване. Благодаря на верните, които ме водеха цели 7 години. Приятели, наградата ви е на небето. Благодаря ви!
След 15 години като масажист имах проблеми с ръцете си и започнах да се моля за промяна на професията. Не знаех какво и как. На доброволни начала започнах да обучавам 2 незрящи деца да работят с компютър. Прокрадна се идеята да уча за педагогика на зрително затруднените, но това означаваше, че трябва да кандидатствам на общи основания. Отхвърлих тази идея и записах продължение за обучението за масаж, като си мислех, че това ще е моята вечна участ да правя масажи. Но все повече и повече се надигаха и приятелски гласове, които ми казваха, че трябва да работя с незрящи деца, каквито вече определено знаех, че има в града. За съжаление здравето ми се влошаваше и работата се умножаваше. Беше нещо като това да събирам и плява за тухлите, които правя, както беше наложено на евреите в Египет. Бог ми говори с това слово: „Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери; но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир.» (Пс.37:10-11).
На предела на силите си през 2009 г. на 9-ти февруари се срещнах с настоящия си директор. Още на другия ден сключих договор на половин щат и до лятото съчетавах и двете работи. Знаех, че това е моята нова земя, в която ще имам мир. Започнах да се уча на нови и нови маршрути и да преодолявам препятствие след препятствие с помощта на мощния Господ Исус Христос, Който ми говори, че ще ме изведе от масажите. Така от есента на 2010 г. аз започнах да работя само с децата. Ами сега, в училище трябва да си учител, но нямах педагогическо образование. И с потвърждение от словото, че Бог ще ме води по нов път и че ще изравни неравните места аз се хвърлих в новото си ампуа. Кандидатствах в софийския университет през 2011 г. и започнах новото си студентство. Така завърших и магистратура педагогика за зрително затруднени през 2018 г., като през цялото време работех като учител, както и до днес.
От 2016 г. съм председател на териториалната организация във Враца към Съюза на слепите. Задача, която не исках да приема, но заради нуждата на хората и това да работя за подобряване на техния социален живот и отчасти реализиране на малко зрително затруднени за развитието им в професионална насока и реализация си струва.
Много са чудесата извършени от Господа. Без помощта на мощния и превъзходен Бог не бих изминала пътя, който ви начертах. Единствено само на Него е цялата тази трансформация. Само чрез Него мога всичко, без Него съм изгубена. Той е моята сила, мъдрост и живот. На Него да бъде слава сега и завинаги.
«Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, И ще благославям Твоето име от века и до века. Всеки ден ще Те благославям, И ще хваля Твоето име от века и до века. Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо. Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество, Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела; И когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие. Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда. Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив. Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения. Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, И Твоите светии ще Те благославят; Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество, За да изявят на човешките чада мощните Му дела, И славното величие на Неговото царство. Твоето царство е вечно, И владичеството Ти трае през всички родове. Господ подкрепя всичките падащи, И изправя всичките сгърбени. Очите на всичките гледат към Тебе; И Ти им даваш храна на време. Отваряш ръката Си И удовлетворяваш желанието на всичко живо. Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела. Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават. Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, Слуша викането им, и ги избавя. Господ пази всички, които Го любят; А ще изтреби всичките нечестиви. Устата ми ще изговарят хваление на Господа; И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века» (ПС. 145).
Мукадер Яшарова
Мукадер Яшарова е от София. Разпространява списанието, Библията и друга християнска литература.
Биография на Мукадер Яшарова
Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.
Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.
Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея завинаги в дома господен. Псалом 23
Родена съм през 1967г. в гр. Никопол. Израснах в мюсюлманско семейство, но не мога да кажа, че сме били кой знае колко религиозни. Семейството ми е типичен представител на средната класа. Родителите ми с честен труд успяха да осигурят всичко необходимо за отглеждането на мен и двамата ми по-малки братя.
Проблемите със зрението ми започнаха, когато бях 6-7 годишна. Откриха ми глаукома, която бързо прогресира и в крайна сметка изгубих напълно зрението си. Поради всички тези проблеми се наложи да започна малко по-късно училище. Записаха ме в специализираното училище за деца с нарушено зрение в Гр. София. На около 15-16 годишна възраст се наложи да постъпя в болница. Точно там за пръв път чух за Исус. Сега разбирам, че нищо не е случайно. Една санитарка пося тогава семето на вярата в мен. Дори след като напуснах болницата, тя продължи да ме посещава в училище. Освен на мен по онова време послужи и на други деца. И така аз вече знаех за Исус, но все още не бях новородена!
През 1988г. завърших средното си образование. Веднага след това започнах работа в ПП „Успех“. Две години по-късно за пръв път стъпих в църква. Спомням си много ясно момента, все едно беше вчера! Една малка ромска църква, намираща се в кв. Христо Ботев с пастир Павел Игнатов. Мога да кажа, че там повярвах истински. Въпреки това промяната в моя живот не настъпи веднага. Продължавах да пуша, да излизам с приятели; общо взето върших всичко, което вършат хората в света. С други думи, не бях посветена изцяло на Христос. Този период продължи около две години. След това всичко си дойде по местата. Искам да кажа, че Бог ме освободи от всички пороци, промени мисленето ми и преподреди приоритетите ми.
През 1992г. намерих моята си църква в кв. Подуене, където ходя и до днес. Там намерих всичко необходимо за израстването ми като християнка. Слово, което те изгражда и хора, които да те приемат и подкрепят без значение какъв си и от къде идваш. Благодарение на всичко това започна и духовното ми израстване. Още на следващата година Бог ме кръсти в Святия дух, а няколко години по късно взех и водно кръщение. Не след дълго обаче дойдоха и изпитанията. Убедена съм, че всичко което преживях ме направи още по-твърда и по-силна. През 1997г. претърпях първата от общо три сърдечни операции. Не желая да се впускам в подробности за тях; само ще кажа, че бяха изключително сложни. Да не говорим, че след някой се наложи и реоперации. Не липсваха инфекции и още куп други непредвидени усложнения. Според лекарите е цяло чудо, че още съм жива! Благодаря на бог, че беше до мен в най-трудния период в моя живот. Той ме изцели; Той ме възстанови; Той ми даде втори живот!
През 2003 и 2004г. последваха другите две операции, за които стана дума вече. След това започнах работа като сътрудник в една погребална агенция. Престоят ми там продължи около две години. През 2007г. завърших тримесечен курс за офис-секретар в НЦРС гр. Пловдив. Също така курс по компютърна грамотност и др. Сега работата ми е свързана предимно с разпространяване на християнска литература сред незрящите в гр. София.
Вярвам, че всички изпитания, през които преминава човек, могат да го направят само още по-силен и по-твърд. Затова ви насърчавам; никога не се отчайвайте, и никога не спирайте да вярвате. Помнете, че Бог винаги е в контрол, и само Той има последната дума за всичко!
Биография на Мукадер Яшарова
Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.
Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.
Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея завинаги в дома господен. Псалом 23
Родена съм през 1967г. в гр. Никопол. Израснах в мюсюлманско семейство, но не мога да кажа, че сме били кой знае колко религиозни. Семейството ми е типичен представител на средната класа. Родителите ми с честен труд успяха да осигурят всичко необходимо за отглеждането на мен и двамата ми по-малки братя.
Проблемите със зрението ми започнаха, когато бях 6-7 годишна. Откриха ми глаукома, която бързо прогресира и в крайна сметка изгубих напълно зрението си. Поради всички тези проблеми се наложи да започна малко по-късно училище. Записаха ме в специализираното училище за деца с нарушено зрение в Гр. София. На около 15-16 годишна възраст се наложи да постъпя в болница. Точно там за пръв път чух за Исус. Сега разбирам, че нищо не е случайно. Една санитарка пося тогава семето на вярата в мен. Дори след като напуснах болницата, тя продължи да ме посещава в училище. Освен на мен по онова време послужи и на други деца. И така аз вече знаех за Исус, но все още не бях новородена!
През 1988г. завърших средното си образование. Веднага след това започнах работа в ПП „Успех“. Две години по-късно за пръв път стъпих в църква. Спомням си много ясно момента, все едно беше вчера! Една малка ромска църква, намираща се в кв. Христо Ботев с пастир Павел Игнатов. Мога да кажа, че там повярвах истински. Въпреки това промяната в моя живот не настъпи веднага. Продължавах да пуша, да излизам с приятели; общо взето върших всичко, което вършат хората в света. С други думи, не бях посветена изцяло на Христос. Този период продължи около две години. След това всичко си дойде по местата. Искам да кажа, че Бог ме освободи от всички пороци, промени мисленето ми и преподреди приоритетите ми.
През 1992г. намерих моята си църква в кв. Подуене, където ходя и до днес. Там намерих всичко необходимо за израстването ми като християнка. Слово, което те изгражда и хора, които да те приемат и подкрепят без значение какъв си и от къде идваш. Благодарение на всичко това започна и духовното ми израстване. Още на следващата година Бог ме кръсти в Святия дух, а няколко години по късно взех и водно кръщение. Не след дълго обаче дойдоха и изпитанията. Убедена съм, че всичко което преживях ме направи още по-твърда и по-силна. През 1997г. претърпях първата от общо три сърдечни операции. Не желая да се впускам в подробности за тях; само ще кажа, че бяха изключително сложни. Да не говорим, че след някой се наложи и реоперации. Не липсваха инфекции и още куп други непредвидени усложнения. Според лекарите е цяло чудо, че още съм жива! Благодаря на бог, че беше до мен в най-трудния период в моя живот. Той ме изцели; Той ме възстанови; Той ми даде втори живот!
През 2003 и 2004г. последваха другите две операции, за които стана дума вече. След това започнах работа като сътрудник в една погребална агенция. Престоят ми там продължи около две години. През 2007г. завърших тримесечен курс за офис-секретар в НЦРС гр. Пловдив. Също така курс по компютърна грамотност и др. Сега работата ми е свързана предимно с разпространяване на християнска литература сред незрящите в гр. София.
Вярвам, че всички изпитания, през които преминава човек, могат да го направят само още по-силен и по-твърд. Затова ви насърчавам; никога не се отчайвайте, и никога не спирайте да вярвате. Помнете, че Бог винаги е в контрол, и само Той има последната дума за всичко!
Керанка Милушева
Керанка Милушева е от София. Тя е коректор на високо професионално ниво.
Това я прави изключително ценен член от екипа. Тя коригира допуснатите грешки и прави така, че брайловият вариант на списанието да се чете гладко.
Това я прави изключително ценен член от екипа. Тя коригира допуснатите грешки и прави така, че брайловият вариант на списанието да се чете гладко.
Хасмик Варданян
Хасмик Варданян е от Пловдив. Тя улеснява техническите ни трудности, като печата и подвързва брайловите издания. Също така тиражира аудио дисковете.
Станислав Иванов
Станислав Иванов е от Стралджа. С него Бог прибави още един млад човек към екипа ни.
Завършил е психология и управление на човешките ресурси, и понастоящем следва докторантура в Пловдив. Лектор е на курсовете за запознаване с Библията и отговаря за връзките ни с обществеността.
Благодарим на Бога, че го прибави към екипа ни.
Биография на Станислав Иванов
Роден съм през 1987 г. в гр. Ямбол, но израснах в малкото градче Стралджа. Малко след моето раждане лекарите установяват, че съм с вродена глаукома. Налага се бърза оперативна намеса и на двете очи. За съжаление тази на лявото око не постига желания резултат. Въпреки всички настъпили усложнения, започнах училище в родния ми град. Израснах в съвсем обикновено семейство. Бих определил родителите ми като честни и трудолюбиви хора. Възпитаха у мен важни човешки ценности като справедливост, честност и отговорност.
През 2006 г. завърших средното си образование в СОУ П. К. Яворов гр. Стралджа. Последваха няколко години, в които работих какво ли не. От общ работник, през барман, до управител на собствен магазин! През 2012 г. изгубих напълно своето зрение. Благодаря на Бог за всички мои приятели и на хората в църквата, които ме подкрепиха в този труден за мен период. Нямах много време за самосъжаление и още през пролетта на следващата година завърших курс по компютърна грамотност за незрящи. Малко след това кандидатствах за куче водач. Благодарение на това успях да стана доста независим. За съжаление моя верен помощник – Дея, вече я няма, но пазя незабравими спомени за времето ни заедно.
Последваха няколко месеца, в които трябваше да взема решение какво ще правя със своя живот. Не можех да си представя, че просто ще си стоя в къщи и ще чакам да дойде следващия ден. Тогава взех може би най-важното решение в моя живот. Осъзнах, че ако искам по някакъв начин да променя нещата, аз трябва да уча. Още на следващата година се явих на кандидат-студентските изпити в Пловдив и ги взех. От тогава насам мога да кажа, че животът ми коренно се промени. Разбира се, Бог беше основната причина за това! Благодарение на Него успях да се справя с всички трудности и предизвикателства на големия град. Словото, което ме водеше по онова време беше: Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел: да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш. Е, Бог удържа на думата си!
През 2018 г. завърших психология в Пловдивски Университет Паисий Хилендарски. В хода на университетското ми обучение успях да проведа и допълнителни курсове, стажове и практики. През 2017 г. изкарах студентски стаж по психологическо консултиране на зрително затруднени към Национален Център за Рехабилитация на Слепи – гр. Пловдив (НЦРС). Завърших и курс за масажист към същия център. Имам участия в международни конференции, съвместни публикации и доклади в областта на биологията и психологията, публикувани в научно издание с импакт ранг. През 2020 г. придобих магистърска степен „Управление на човешките ресурси“. Понастоящем съм докторант към докторска програма Генетика към катедра „Биология на развитието” на Пловдивския университет ”Паисий Хилендарски”. Заедно с това съм председател на териториалната организация към Съюза на слепите в гр. Ямбол.
От 2021 г. съм щастливо женен за най-прекрасната съпруга, с която се радваме на чудесния ни син. Благодарен съм на моя Бог за всичко, което е направил за мен. Вярвам, че има с какво още да ме изненада.
Завършил е психология и управление на човешките ресурси, и понастоящем следва докторантура в Пловдив. Лектор е на курсовете за запознаване с Библията и отговаря за връзките ни с обществеността.
Благодарим на Бога, че го прибави към екипа ни.
Биография на Станислав Иванов
Роден съм през 1987 г. в гр. Ямбол, но израснах в малкото градче Стралджа. Малко след моето раждане лекарите установяват, че съм с вродена глаукома. Налага се бърза оперативна намеса и на двете очи. За съжаление тази на лявото око не постига желания резултат. Въпреки всички настъпили усложнения, започнах училище в родния ми град. Израснах в съвсем обикновено семейство. Бих определил родителите ми като честни и трудолюбиви хора. Възпитаха у мен важни човешки ценности като справедливост, честност и отговорност.
През 2006 г. завърших средното си образование в СОУ П. К. Яворов гр. Стралджа. Последваха няколко години, в които работих какво ли не. От общ работник, през барман, до управител на собствен магазин! През 2012 г. изгубих напълно своето зрение. Благодаря на Бог за всички мои приятели и на хората в църквата, които ме подкрепиха в този труден за мен период. Нямах много време за самосъжаление и още през пролетта на следващата година завърших курс по компютърна грамотност за незрящи. Малко след това кандидатствах за куче водач. Благодарение на това успях да стана доста независим. За съжаление моя верен помощник – Дея, вече я няма, но пазя незабравими спомени за времето ни заедно.
Последваха няколко месеца, в които трябваше да взема решение какво ще правя със своя живот. Не можех да си представя, че просто ще си стоя в къщи и ще чакам да дойде следващия ден. Тогава взех може би най-важното решение в моя живот. Осъзнах, че ако искам по някакъв начин да променя нещата, аз трябва да уча. Още на следващата година се явих на кандидат-студентските изпити в Пловдив и ги взех. От тогава насам мога да кажа, че животът ми коренно се промени. Разбира се, Бог беше основната причина за това! Благодарение на Него успях да се справя с всички трудности и предизвикателства на големия град. Словото, което ме водеше по онова време беше: Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел: да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш. Е, Бог удържа на думата си!
През 2018 г. завърших психология в Пловдивски Университет Паисий Хилендарски. В хода на университетското ми обучение успях да проведа и допълнителни курсове, стажове и практики. През 2017 г. изкарах студентски стаж по психологическо консултиране на зрително затруднени към Национален Център за Рехабилитация на Слепи – гр. Пловдив (НЦРС). Завърших и курс за масажист към същия център. Имам участия в международни конференции, съвместни публикации и доклади в областта на биологията и психологията, публикувани в научно издание с импакт ранг. През 2020 г. придобих магистърска степен „Управление на човешките ресурси“. Понастоящем съм докторант към докторска програма Генетика към катедра „Биология на развитието” на Пловдивския университет ”Паисий Хилендарски”. Заедно с това съм председател на териториалната организация към Съюза на слепите в гр. Ямбол.
От 2021 г. съм щастливо женен за най-прекрасната съпруга, с която се радваме на чудесния ни син. Благодарен съм на моя Бог за всичко, което е направил за мен. Вярвам, че има с какво още да ме изненада.
Данаил Дилов
Бог ни прибави и Данаил Дилов, който е разпространител на Библията и списанието на плоскопечатен уголемен шрифт.
Заедно с мен, до тук изброените сме незрящи, които Бог събра в един Негов екип.
Бог ни прибавя и хора с нормално зрение, които помагат за преодоляване трудностите, появили се от липсата на нашето.
Заедно с мен, до тук изброените сме незрящи, които Бог събра в един Негов екип.
Бог ни прибавя и хора с нормално зрение, които помагат за преодоляване трудностите, появили се от липсата на нашето.
Мария Костова
Мария Костова е нашият офис-секретар и коректор на файлова литература. Тя подготвя плоскопечатните издания на списанието, а също е и гласът на аудио варианта насписанието. Приятният й тембър и изразително четене правят записът да гали ухото.
Тя също така е много ценен помощник в адресирането на пакетите с Библии, списания и дискове.
Тя също така е много ценен помощник в адресирането на пакетите с Библии, списания и дискове.
Ангел Димитров
Ангел Димитров добавя музикалния фон на аудио варианта на списанието.
Павлина Тачева
Павлина Тачева е от Сандански, но от години живее и работи в Швейцария. Нейният принос за обогатяването на библиотеката ни с много файлова литература е безспорен. Поли предоставя много материали за списанието и е един от редакторите му.
Мартин Костов
Мартин Костов е нашият счетоводител, който поддържа финансите ни изрядни.
Благодарим на всички, които помагат и подкрепят служението с труд, молитви и финансови средства. Те са наши съработници и Бог ще ги възнагради Богато. Цялата слава отдаваме на Господ Исус Христос, на когото служим.
Бог призовава всеки да служи на делото Му. Нека никой не отхвърля призива му дори и да му се струва като нещо дребно. Да помним стиха:
„Добри и верни слуго, в малкото беше верен, на многото ще те поставя. Влез в почивката на Господаря си.”
Матей 25/21
Ще имате възможност да прочетете свидетелства от някои от екипа на „Благодат” и да видите техни снимки.
Благодарим на всички, които помагат и подкрепят служението с труд, молитви и финансови средства. Те са наши съработници и Бог ще ги възнагради Богато. Цялата слава отдаваме на Господ Исус Христос, на когото служим.
Бог призовава всеки да служи на делото Му. Нека никой не отхвърля призива му дори и да му се струва като нещо дребно. Да помним стиха:
„Добри и верни слуго, в малкото беше верен, на многото ще те поставя. Влез в почивката на Господаря си.”
Матей 25/21
Ще имате възможност да прочетете свидетелства от някои от екипа на „Благодат” и да видите техни снимки.