ПЛОВДИВЧАНИН С НОВА ПОЕТИЧНА КНИГА
ПРИМИЕРА
Ангел Сотиров
Още преди петнайсетина години ПОЕТЪТ Владислав Кацарски го определя като „автор на филиграмна поезия”. За поета Румен Ченков Здравко е „нежен лирик, бард на любовта”. А се знае, че не се среща особено често поетът поета да хвали…
Първата поетична книжка на разностранно надарения пловдивчанин развълнува литературната аудитория далеч извън пределите на града, разположен на седемте хълма. Тя съдържа само 19 текста в мерена реч. Предговорът към нея написа изтъкнатият пловдивски поет Тодор чонов. Според него ”Здравко Лекишев е отвоювал свое парче от националната литературна нива и с благородството на истински поет го е нарекъл „На теб”.. В тази книжчица поетът Тодор Чонов открива „покъртителна щедрост” и „красиво естетическо благородство”.Вероятно трябва да се спомене, че за появата на това издание през 2001 г. определени заслуги имат Велик атанасов и Ангел сотиров, осигурили финансирането му, а също и Тодор Чонов – извършил отпечатването. Нейният бутиков тиражв голяма степен е компенсиран с качването на книжката и в интернет.
На 10 юли т. г. в в по-голямата зала на Националния център за рехабилитация на слепи се състоя примиерата на новата книга на Здравко Лекишев. Тя носи доста индикативното заглавие „Любов отвъд сезоните” и включва 39 стихотворни текста. Както е обичайно стихосбирката съдържа не само нови творби, но и десетина от предишната. Неин прецизен редактор и автор на емблематичното й заглавие е безпорно даровитият каспичански кримиписател и национално известен шуменски издател Тодор андонов. Тя е издание на ИК „Антос” – Шумен, и като полиграфски продукт изглежда много прилично, да не кажа дори брилянтно.
Пиша тези редове с известно неудобство, защото в книгата има стихотворение посветено на моята не съвсем скромна особа. И ситуацията отключва у читателите без съмнение асоциации с фолклорния етюд за „Халваджията и бозаджията”. Но пловдивските литературни кореспонденти на сп. „Зари” бяха възпрепяствани да присъстват на този поетичен празник. И въпреки моите сериозни литературни дефицити и избухналите съпротиви от моролно-етическо естество, ми се налога да пробвам перото си и в репортажния жанр.
Разбира се, аз в голяма степен съм улеснен от двата предговора на книгата, написани от автора и от русенския поет Румен Ченков. Силно съм подпомогнат и от словата, произнесени при промоцията на книгата от поливалентния литературен майстор Стефан Стойчев.
Към своите потенциални читатели авторът на „Любов отвъд сезоните” се обръща със следните думи: „За поезията си мога да кажа, - прочетете я и си мислете каквото си искате. Веднъж великият Конфуцийневолно разлял туш върху една от страниците, на които пишел и когато излязъл да търси пясък за да попие петното, учениците му се скарали, защото не можели да разгадаят какво всъщност е искал да нарисува мъдрецът – глава на дракон, на катеричка или някакъв стилизиран йеруглиф. Вече се стигнало и до бой, когато Конфуций се върнал. Спокойно - казал той - това е петно, но в него всеки вижда каквото си иска. Същото е и с поезията. Изберете от нея само това, което ви харесва. Което съвпада с вътрешния ви ритъм. Важното е, че като златна нишка, независимо от това за какво става дума, в стиховете ми присъства любовта – към живота, към жените, към приятелите. Към това, което съм имал и към това, което не съм имал. Въпросът е да чувстваш, че обичаш някого, че го харесваш и че ти е приятно да си с него. Всяко едно стихотворение е посветено на определена личност изорала бразда в моята нива и сега събирам посятото там.”
Румен ченков убедено твърди, че поетът „с майсторско перо ни води по тези познати пътеки в един познат свят и ни приканва да го откриваме отново и отново още по-прекрасен и мамещ. Той сякаш ни внушава да отворим широко очите си и да разберем за кой ли път, че светът на любовта не се намира някъде далече, на някое недостъпно място, а е в нас и около нас; че ние живеем и черпим силата си от него.
Прочетете книжката, която стои пред вас, за да чуете посланието на Здравко Лекишев, че това прекрасно чувство е безброй много вселени и между тях винаги ще има такива, на които не сте били никога. Че тя е повече от органична химия, както се опитват да ни убедят някои учени, иначе ако е само това, как всеки един, докосвайки се до нея, би искал…
„По пътя ти трънлив със теб да страдам
и като птица с вик да те зова
Сълза солена в скута ти да падам,
Звезда да съм, над тебе да горя.”
При представянето на въпросната книга Стефан стойчев дебело подчерта, че Здравко Лекишев е „завършен поет”. И маститият промотент стефан стойчев почти по детски, съвсем чистосърдечно си призна, как негово стихотворение е чакало ред няколко месеца, а здравкова поетична творба отраз е била отпечатана още в следващия брой на същата медия. Той също сподели изповедно, че неговата бохемска компания е включвала понякога и бледния юноша здравко в своите рейдове по кръчмите, естествено, не за да го учи на поезия. Кореспондентът на няколко национални печатни медии стефан Стойчев прочете няколко творби от книгата, а и самият автор представи своя поезия. Сегашната съпруга на Здравко стефка Стойчева също дълбоко изкушавана от стихотворство, запозна благодатните фенове на мерената реч с негови стихове от брайловата версия на книгата му.
А може би и аз като самозван редактор на говорещото списание „Литературно списание” трябва да кажа две-три думи за твореца здравко Лекишев. Още повече, че той е един от най-активните негови сътрудници, създател на емблематичната рубрика „Казано на ухо” във въпросното списание и съчинител на първите закачливи новинки за тази рубрика. Разбира се, Здравко бе бе чест гост най-вече в поетичната рубрика на списанието. Той с еднаква лекота създаваше лирични и сатирични текстове в рими. Доста показателен за несъмнената му изобилна стихотворна надареност е фактът, че негови поетични продукти се публикуваха безпроблемно не само в специлизирани за хора с увреждания, но и в съвсем нормални медии. Тези съчинителски дарби със сигурност идват от дядо му Йосиф Лекишев, издател и редактор на СОФИЙСКОТО СПИСАНИЕ „Смях и яд”, чийто текстове в 90 процента от случаите сам сътворява и подписва с двайсетина псевдонима. От тези благотворни генитични влияния е засегната в немалка степен и здравковата сестра Софи Лекишева, по мъж Асенова.
Буди недоумение фактът, че молбата на утвърдения поет здравко Лекишев към Читалището на слепите за финансова подкрепа на това поетично издание е останала „глас в пустиня”. Известно е, че към други пловдивски писачи на литературни текстове любимото читалище е свръхотзивчиво. Здравко е като че ли първият от пловдив, чиято просба е останала без никакви парични последствия…
Както съм имал възможността и в други текстове да съобщя, отношението на великия древногръцки философ Платон към поетите не е било сякаш съвсем позитивно. За Платон „поетът е леко и хвърковато същество, вдъхновено и ОБЕЗУМЕНО”.Изглежда и Здравко е доста респектиран от тези предразсъдъци на античния философ към ездачите на пегаси (съчинителите на римувана реч) и още на младини доста силно е наблегнал на белетристичните си занимания. Аз споделих с присъстващите, че виновника за поетичния купон е автор и на брилянтна, непубликувана белетристика. В навечерието на политическите промени в плана на пловдивското държавно издателство „Христо Г. Данов” по препоръка на доц. Огнян Сапарев е включена книга с новели на Здравко Лекишев с заглавие „Сърцето не е самотен бог” и с изумителния тираж от 30 хиляди екземпляра. За голямо съжаление, ръкописът на тези негови новели не се превръща в книга и те отново чакат своя отзивчив издател повече от 20 години. Пожелах на Здравко в най-скоро време и няколко негови новеи да бъдат издадени на хартиен носител, или поне в електронна версия.
Към поетичната фиеста прояви интерес и Нова българска телевизия, чийто репортер взе пространно интервю с автора На „Любов отвъд сезоните”. Освен новината за събитието, въпросното интервю бе няколкократно излъчено по тази регионална медия. Премиерата бе уважена също и от кореспонденти и собственици на още 6-7 специлизирани печатни и електронни медии. Явно, че председателят на pr-комисията към пловдивската регионална организация на ССБ темпераментният Георги Генов си бе свършил пак твърде добре работата.
Любителите на поезията можеха да закупят произведението на Здравко в плоскопечатна или брайлова версия на специална промоционална цена. С предлагането на книгата бяха ангажирани Стефка Стойчева и Ангел Сотиров, подпомагани от перфектните им асистенти– Марио Учков и светослав Иванов.
С много топли думи ентусиазирания поет поздрави страховитият централен ССБ-контрольор адвокат Емил Узунов. Поздрави и благопожелания към автора и книгата му поднесе и членът на УС на ССБ и благ регионален председател великият Велик атанасов, дошъл на интелектуалното тържество с неотлъчната си съпруга Олга Захариева. Високите гости побързаха да си закупят и по една книжка, получавайки светкавично автограф от щастливия автор.
Здравко почерпи щедро своите гости освен с изящна мерена и немерена словесност, също и с няколко вида напитки и подходящи мезета. Чашите и тарелките на любителите на огнените течности се пълнеха мълниеносно от пъргавите и лъчезарни асистенти.
Внукът на Йосиф Лекишев от дете обича да рисува и да чете книги, а също и сам да съчинява различни текстове. Още като ученик стихове на Здравко се печатат в сп. „Родна реч”. По-късно негови поетични творби се публикуват в други периодични издания и на интернетсайтове. Той участва и в десетина литературни сборника. Негови стихотворения са отличавани с най-високите награди в регионални и национални поетични конкурси.
Ние, колегите, приятелите и почитателите на Здравко Лекишев, да пожелаем на добър час” на новата му книга! Да пожелаем пък на Здравко много, много любов отвъд сезоните, и в най-скоро време издаването и на една негова белетристична книга!!!
ИЗ „ЛЮБОВ ОТВЪД СЕЗОНИТЕ”
ЗАКЛИНАНИЕ
Изгори мостовете, по които минах!
Реките пресуши, що прекосих...
Изори пътеките ми в ниви!
Отрови чешмите, дето пих!
Стори го, в името на Бога,
та ако някога се променя,
дори да искам, да не мога
ни да си тръгна, ни да изменя!
СОНЕТ
Не знам сега щастлива ли си ти.
При мен е всичко пито и платено.
Животът на магическо вретено
навива сетните ми дни.
Но все пак вярвам може би,
на двама ни, че е простено
за грешките, ала е отредено
сами да бъдем аз и ти, уви.
И вярвам, че за тебе сътворено,
красивото от мен до теб върви
като дете - невинно и смутено.
Не знам къде си, но бъди
зората във небе студено,
единствена звезда
сред многото звезди.
СЯНКА
Коя си ти и откога
си стъпила на моя път?
В самотната му тишина
дори и птиците мълчат.
На него няма кръстопът,
възможност няма да избираш.
Надолу се върти кръгът -
към тъмното, ако разбираш.
На алкохола лудите криле
в главата ми размахва черна птица.
Умират и се раждат светове
и вият над олтари слепи жрици.
Но ти пак плахо търсиш мойто рамо,
опора нежна в моята ръка.
Коя си ти не зная, зная само,
че Обич мога да те нарека.
В безсънна нощ, кога крила
безумна птица пак размаха,
ела отново, пак ела,
ти сянко, хубава и плаха.
СТАРИТЕ КРАНТИ
На Ангел Сотиров
И мене, и тебе животът натиска -
сиромашия до шия, всеобща беда.
Но старите кранти остаряхме с уиски,
а днес младите кончета пият вода.
Налей, пък да става каквото си иска,
то всички ще мрем, но не ние сега.
И старите кранти пак ще пият уиски,
а пък младите кончета нека пият вода.
