АНГЕЛ СОТИРОВ
1.Въведение:
1.1. Встъпителни бележки
Както показва заглавието в този доклад, авторът представя българския опит в професионалното обучение на късноослепелите. Изложението включва първите стъпки в това направление, а също и малко предистория на въпросната проблематика.
Разбира се, най-голямо внимание е отделено за професионалното обучение на късноослепелите през периода 1944-1989г.
1.2.Определение на понятието късноослепял
Под понятието късноослепял в по-нататъшното наше изложение ще разбираме лица загубили зрение след детско-юношеска възраст. Така определено понятието късноослепял ни позволява да обхванем в изложението дейностите, осъществявани и в учебните заведения, и попадащи в съдържанието на така наречената професионална рехабилитация. Известно ни е, че някои автори в понятието късноослепял включват лицата, загубили зрение след пет- годишна възраст. Ние до голяма степен споделяме тяхното разбиране и при нас това понятие обхваща загубилите зрение както в училищна, така и в надучилищна възраст. Струва ни се, че при такъв обем /съдържание/ на това понятие, то ще бъде твърде операционално и продуктивно за изложението ни.
2. Малко предистория на проблема
2.1.Професии на слепите в древността
Известно е, че отношението към слепите през различните етапи от развитието на човечеството е било твърде различно и е варирало от унищожаването им в древна Спарта/ Добрев, 1985./, до полагането на специални грижи за тях в древния Египет /Цветкова, 1996/. В Древен Египет, наричан според Хезиод "страна на слепците", слепите са получавали професионална подготовка като грънчари и са прилагали своя труд в грънчарски работилници. В Рим са работели като лодкари и просяци, в Китай - като гадатели, а в древна Индия - като разказвачи. В античните еврейски царства слепите професионално са се осъществявали като ръчни мелничари и полировчици. Слепите момичета /а може би и момчета/ са упражнявали една от най-древните професии-тази предлагаща сексуални услуги край храмове и други подходящи места.
Подготовката на слепите за тези професии се извършвала:
1. Посредством попътно несистемно обучение
2. В резултат на взаимоучителната метода
3. Чрез специално обучение в повече или по-малко институционализирана форма /Древен Египет/
2.2. Професионална реализация на слепите по нашите земи до началото на ХХ-ти век
2.2.1. В древността
Без да разполагаме с конкретни източници, но на базата на ситуацията в близки до нас географски области можем да предполагаме, че и слепите по нашите земи са упражнявали някои от гореспоменатите антични професии и са изкарвали насъщния хляб посредством просене, музициране, гадателство и проституиране.
3. Професионалното обучение на късноослепелите у нас от 1905 до днес
3.1. От 1905 до 1944г.
3.1.1. Професионална подготовка в Държавния институт за слепи /ДИС/
След неговото откриване през м. септември 1905г., ползвайки опита на подобни заведения в други европейски страни, в него се поставя началото на професионалното обучение както на момчетата, така и на момичетата. Освен чрез по-широко застъпеното музикално образование в сравнение с масовите училища, учебният план на института предвижда изучаване на ръчно и машинно плетиво от момичетата и на кошничарство, метларство, четкарство, пантофарство и дърводелство от момчетата. Професионалната подготовка се осъществявала в последните два така наречени проф. класове, по време на които преподаването на общообразователни предмети е много ограничено. Момчетата съобразно своите наклонности избират един или два от предлаганите пет занаята. Паралелно със занаятите учениците с музикални дарби са изучавали пиано, цигулка, виолончело, кларинет и флейта. Интересно е да се отбележи, че за определен период преподаватели в ДИС са били слепите композитори ПеткоСтайнов - по пиано и Николай Бехтерев - по цигулка. Преподаватели по пантофарство са известните дейци на Дружеството на българските слепи /ДБС/ и на Съюза на слепите в България /ССБ/ Стефан Ненков и Димо Мангъров.
Въпреки многото затруднения възпитаниците на ДИС намират професионална реализация най-често като индивидуални музиканти или в оркестри и по - рядко като кошничари в кошничарски работилници - собствени, на ДБС или на отделни слепи или виждащи предприемачи. Като илюстрация можем да посочим пътуващия оркестър при ДБС, производителната кошничарска работилница разкрита в София през 1924г. от Дружеството за покровителстване на слепите в България /Орозов, 1931/, кошничарските работилници на невиждащите предприемачи-кошничари Димо Мангъров и Павел Димитров в София.
3.1.2. В Дом - работилницата за слепи мъже "Покровител"
Разкрита през 1938г., тя има капацитет 25 души и в нея се приемат както възпитаници на ДИС, така и късно ослепели лица от цяла България. Професионалното обучение е било с продължителност 2 години и постъпилите клиенти са получавали много добра подготовка по универсално кошничарство , метларство и четкарство. Те са изработвали и то при много добро качество цялата гама от кошничарски изделия: оплитане на куха стъклария /дамаджани и буркани/, кошчета за смет и кошници, куфари, жардениери, маси, столове, бебешки люлки, цели холови и градински гарнитури. Напущайки Дом-работилницата, те са получавали безвъзмездно целия набор от кошничарски инструменти: ножици “конде” /френска изработка/, шило, ципач, прегъвач и др.
Не малка част от обучаваните в Дома след завръщане по родните си места са разкривали кошничарски работилници, посредством които години наред са издържали както себе си, така и своите семейства. Добри примери в това отношение са Георги Даракчиев от Пловдив, Иван Антонов от Асеновград, Наим Буку Шекерджийски от Дупница и др.
Други упражняват усвоения занаят в кошничарските работилници на Димо Мангъров и Павел Димитров в гр. София.
3.1.3. В Дома за слепи девици
По инициатива на ДБС в тясно партньорство с ДПСБ и създадения за целта Дамски комитет и с много голямото съдействие на почетния член на ДБС Атанас Топлийски на 07 Април 1930г. се открива Дом за слепи девици на ул. "Криволак" Nо 53 в кв. Долни Лозенец/ Ненков, 1931/. Питомците на този дом са обучавани в ръчно плетиво и изработване на пазарски чанти от канап. Произведената продуция се е продавала от самите домуващи.
3.2. От 1945 до 1975г.
3.2.1.Професионална подготовка в училища за слепи
След 1945г. двете училища за слепи продължават в някаква степен традициите на ДИС в професионалното обучение на зрително затруднените от училищна възраст. В осми професионален клас момчетата и момичетата усилено изучават кошничарство и четкарство. Разбира се не в онази степен, при която са изучават тези занаяти в ДИС и в Дома - работилница за слепи мъже, защото времето за обучение е много по-малко - повече от два пъти. Момичетата под формата на кръжочна дейност са изучавали също ръчно плетиво. Зрително затруднените с музикални дарби под формата на извънкласни занимания могат да изучават четири музикални инструменти- пиано, акордеон, цигулка и кларинет. Слепите младежи и девойки след завършване на училищата за слепи масово започват работа като кошничари /оплитане на куха стъклария/, метлари и четкари в разкритите след 1955г. специални производствени предприятия и клонове на Съюза на слепите в България. В отделни случаи възпитаниците на тези училища работят и като музиканти в ресторанти и други подобни заведения.
3.2.2. Обучение в ДП "Труд", гр. Пловдив
През 1948г. в гр. Пловдив се разкрива учебно предприятие за професионална подготовка на слепи и глухи от надучилищна възраст от цялата страна като кошничари. В ДИП “Труд” от самото начало работи като майстор-учител Димитър Ганчев /Графа/. Самият той също носител на сериозно увреждане, обучил с много любов и търпение в кошничарския занаят десетки слепи и глухи младежи.
Продължителността на обучението е 2 години. След приключване на обучението зрително и слухово затруднените са постъпвали на работа в промишлен комбинат "Шипка".
3.2.3.В специалните предприятия на Съюза на слепите в България
След разкриването им през 1955г. една част от постъпващите в тях на работа зрително затруднени получават своята професионална квалификация като кошничари, метлари, четкари и др. на конкретното работно място. Една друга част от новоприетите работници идват с придобита вече преди това професионална подготовка в ДИС, Дом-работилница за слепи мъже, училища за слепи, ДП "Труд". Новопостъпващите работници без адекватна професионална квалификация до 6 месеца са със статут на работник-ученик и се обучават от по-старите работници и от ръководния състав на съответното производствено звено, като са получавали минимално трудово въвнаграждение.
След изтичане на обучителния период работниците-ученици са били назначавани като работници и са получавали като възнаграждение това, което са си изработвали. Отделни лица с по-добри ръчни умения или с предварителна професионална подготовка са усвоявали професионалните навици само за няколко седмици.
Професионалното обучение на конкретното работно място се практикува много широко в тези предприятия и остава единствен метод за професионална квалификация на постъпващите работници след като ДП "Труд" и специалните училища за слепи преустановяват да подготвят кошничари и четкари.
То е единствена форма за професионална подготовка на новопостъпилите работници за отделните манипулации и операции в така наречения индустриален период на специалните предприятия "Успех" на ССБ, когато в тях се произвеждат различни електротехнически изделия, филтри, куфари, папки, капачки и др.
3.2.4. В Кооперациите на инвалидите
В селищата, където не са съществували специални предприятия или техни филиали, отделни зрително затруднени с повече шанс са успявали да постъпят на работа в Кооперациите на инвалидите.
Кооперациите по своята същност са специални предприятия и професионалното обучение в тях се осъществява по същия модел който описахме по-горе. Разбира се, съществували са различни нюанси в производствените норми, също различия в производствената номенклатура и продължителността на работния ден.
Най-често в Кооперациите на инвалидите са работили слабовиждащи или слепи с остатъчно зрение.
3.2.5. В нормални предприятия
В такива предприятия работят не особено голям процент зрително затруднени, най-вече слабовиждащи и то най-често в селища, където няма специални предприятия за лица с увреждания. Професионалното обучение в тях се извършва на конкретното работно място, по същия модел, по който то се осъществява в специалните производствени предприятия. Шанс да попаднат на работа в нормални предприятия са имали най-често зрително затруднени, чиито близки работят в същото предприятие. Изпълняваните от зрително затруднените манипулации, операции и производствени функции са съобразени с ограниченията, предизвикани от слепотата или слабото зрение.
3.3. Трети период-от средата на 70-те години до наши дни
3.3.1.Интегрирано професионално обучение на зрително затруднените
В началото на 70-те години в България се чувства влиянието на моделите на професионална реализация в развитите европейски страни и държавите от Северна Америка. Проводници на това влияние се явяват "Секцията на слепите интелектуалци" /учредена 1972г./ и слепите есперантисти. И едните, и другите пропагандират установения в тези страни доминиращ модел на професионалната интеграция на зрително затруднените. През 1971г. в Съюза на слепите в България за заместник председатели са избрани високообразованите Константин Гайдаров и Спас Карафезов , определено симпатизиращи на този модел.
По това време в дирекция "Социални грижи", методически контролираща работата на Съюза на слепите в България от страна на държавата, работи като директор Цветана Маринова и като началник отдел Коралска, и двете с положително отношение към модела за професионална интеграция на лицата с увреждане. Посочените по - горе обстоятелства благоприятстват лансирането на този модел и в нашата страна. През 1975г. в резултат на съвместните усилия на дирекция "Социални грижи" и Съюза на слепите в България започва професионално обучение на зрително затруднени по лечебен масаж в Централния институт по подготовка за здравни кадри в гр. София.
Съюзът на слепите в България осигурява подходящи кандидати, парична помощ за четец, безплатна квартира, а дирекция "Социални грижи"извършва подбора на кандидатите по документи, записването им в Института и осигурява работни места на успешно завършилите.
3.3.2. Опитът на Центъра за рехабилитация на слепи гр. Пловдив
3.3.2.1. Подготовка на акордьори на пиана - 1977г.
През 1977г. в тясно партньорство с Висшия музикално педагогически институт, Музикалното училище и Пловдивската филхармония Центърът за рехабилитация на слепи организира първия в страната курс за професионална подготовка на 7 зрително затруднени-5 слепи и 2 слабовиждащи по специалността "Акордиране на пиана". До тогава слепите акордьори на пиана получават своята професионална подготовка в чужбина-Франция, финансирана от фонд "Георги Йосифов Саронов". Разработена е съответната учебна документация, привлечени са за преподаватели най-добрите специалисти по съответните учебни дисциплини от гр. Пловдив. Плодивската филхармония подарява за курса две пиана и осигурява възможност на тях да се провежда производствената практика на обучаваните. Средното музикално училище предоставя също възможност за производствена практика на курсистите. Обучението е с продължителност 6 м.. Курсът може да се прецени като твърде успешен в резултат не само на добре извършения подбор, но и поради високата положителна мотивация на обучавани и обучаващи. Двама души от завършилите постъпват на работа като акордьори в СП "Мебел". Друг положителен факт, който си струва да отбележим е, че всеки един от завършилите успява в някаква степен като нерегистриран частен предприемач да упражнява придобитата професионална квалификация. Може би, ако повечето от тях бяха с по-голям предприемачески хъс или пък специалното предприятие " Успех" на ССБ - гр. Пловдив беше с по - малки възможности за приемане на работа, то картината на тяхната професионална реализация щеше да бъде съвсем друга.
3.3.2.2.Програмисти на ЕИМ-1981г.
През 1981г. отново по инициатива на пловдивския Рехабилитационен център, в тясно взаимодействие с пловдивската Математическа гимназия и при активното съдействие на д-р Евдокия Цуцулова главен специалист по рехабилитация в Централата на ССБ започва подготовката на програмисти на електроизчислителни машини. Включени са 2 слепи и 3 слабовиждащи. За преподаватели са привлечени зрително затрудненият програмист Георги Димитров и инж. Апостол Лазаров - учител в Математическата гимназия. Обучението е с продължителност две години.
За съжаление при сформирането на курса за това обучение не е извършен добър подбор сред кандидатите и в него попадат лица с не особено добри математически способности, а също и такива с недостатъчна мотивация за работа по придобитата квалификация. Въпреки положените огромни усилия от страна на доктор Евдокия Цуцулова и ръководителя на Центъра за рехабилитация Димитър Парапанов за намиране на работа на завършилите, нито един от тях не започва работа по придобитата специалност.
3.3.3. Възможни модели на професионално обучение на късноослепелите
3.3.3.1. Обучение на конкретното работно място в специални и нормални производствени предприятия
Както изяснихме по–горе, този модел на професионално обучение се е прилагал в недалечното минало у нас. Той продължава и сега да се използва в случаи, когато се отнася при обучение за изпълнение на отделни операции и манипулации, сиреч обучение, изискващо не особено голяма продължителност и не много широк набор от професионални умения. Има случаи, когато обучението трае няколко часа или няколко дена и се оказва достатъчно за усвояване от страна на обучавания изпълнението на определена производствена манипулация или операция и дори в края на обучението, или няколко дена след приключването му той вече да е в състояние да изпълнява съответната производствена норма /ако има такава/. Както показва и чуждестранният опит, този модел е особено подходящ за зрително затруднени с множество увреждания.
3.3.3.2. В специални учебни заведения
Друг възможен модел, който е прилаган частично успешно от пловдивския Рехабилитационен център, а в недалечното минало от ДИС - София, Дом-работилница за слепи мъже - София, Дома за слепи девици - София и ДП "Труд" - гр. Пловдив, е професионалното обучение да се извършва в специализирани учебни заведения. Този модел естествено носи негативите на сегрегацията и, както е известно в последно време в Северна Америка и в някои европейски страни, той се ползва все по-рядко.
3.3.3.3. Интегрирано професионално обучение в нормални средни, полувисши и висши учебни заведения
Третият възможен модел за професионално обучение на зрително затруднени лица е то да се извършва в нормални средни, полувисши и висши учебни заведения. Досегашният опит показва, че обучаваните слепи и слабовиждащи се интегрират доста успешно в споменатите по-горе учебни институции. Десетки са зрително затруднените в България получили успешно професионална квалификация в тези институции. Особено при професионалната подготовка, получавана в полувисшите и висшите учебни заведения от зрително затруднени, при които е налице тотална интеграция, защото, както е известно, няма специални ПУЗ и ВУЗ за слепи. Най-често изучаваните специалности във ВУЗ са музика, филологии, история, педагогика, психология, социология, философия, право, икономика на труда, политическа икономия, икономика на търговията.
Този модел изглежда е особено переспективен и е вероятно моделът на бъдещето, особено като се има предвид образователните тенденции в това направление в страни като Швеция, Италия, Великобритания.
В нашата страна също на базата на досегашния наш позитивен и негативен опит в областта на професионалното обучение на зрително затруднените и, отчитайки тенденциите в същата област, проявяващи се в страните от Северна Америка, Скандинавия и Европейския съюз, се ползват и трите основни модела за професионално обучение на зрително затруднени.
4. Заключение
Поради течащия в страната ни преход към пазарна икономика, дейността на специалните производствени предприятия на ССБ все повече и повече ще се свива, като някои от тях вероятно ще бъдат закрити. Оцелелите предприятия ще бъдат в съвсем други мащаби като численост на персонала /не повече от 50-100 души/, производствена номенклатура, производствени площи и т. н. В тях ще намират приложение на своя труд най-вече зрително затруднени с множество увреждания. Поради тази, “тропаща на вратата ни" ситуация, особено остро стои въпросът за професионалната реализация в нормални производствени предприятия в държавни учреждения и институции и по пътя на самонаемането - разкриването на свой бизнес . Разбира се, за последната форма на професионална реализация зрително затруднените е необходимо да притежават такива личностни качества като инициативност, предприемчивост и други. В тази насока все по-голяма роля ще играят професионалното ориентиране и консултиране на зрително затруднените.
Важна стъпка в професионалното ориентиране и консултиране на зрително затруднените лица е изготвянето на списъци с достъпни за тях професии. На 17 февруари 1996г. на заседание на Комисията по рехабилитация, професионално обучение и трудоустрояване към Изпълнителния съвет на ССБ се изготви примерен списък на възможните професии за слепи и слабовиждащи у нас в четири групи: за слепи и слабовиждащи с множество увреждания; професии за самонаемане; професии в индустриалното производство; професии в информационното обслужване. По долу прилагаме този списък:
I. За слепи и слабовиждащи с множество увреждания
1. Опаковчици на щипки за пране,на водопроводни части, на пластмасови детайли, клечки за зъби /и за слепоглухи/.
2.Пресоване на метални опаковки от бира и сокове за рециклиране /и за слепоглухи/.
3.Изработване на коледни украшения
4.Участие в производство на керамични изделия
5.Асистент – продавачи – сортиране на стоки, подреждане и зареждане на щандове със стоки.
6.Работа в кухни - обслужване на миячни машини, изваждане и сортиране на съдове.
7.Работа на бензиностанция-миячи на стъкла.
8.Работа в специални предприятия /при намален работен ден/ и предварителна професионална подготовка.
9.Работа в селското стопанство - гледане на животни.
10.Сгъване на печатни материали, лепене на пликове, изработване на кутии и кашони.
11.Тапицерия-елементарни операции.
12.Книговезство.
13.Бутилиране на минерална вода и лепене на етикети.
14.Обслужване на мелници за пластмасови отпадъци.
15.Помощник - градинари, помощник - цветари.
Професионалните дейности за тези лица трябва да са елементарни, предполагащи извършването на прости операции и да имат спомагателен характер.
II.Професии за самонаемане:
1.Книговезна дейност.
2.Кошничарство.
3.Метларство.
4.Акордиране и ремонт на пиана.
5.Ремонт на велосипеди.
6.Ремонт на ел. домакински уреди.
7.Тапицерство.
8.Ръчно плетиво.
9.Машинно плетиво.
10.Макраме.
11.Елементарно тъкачество.
12.Грънчарство.
13.Дърводелство: изработка на различни битови изделия: -табуретки, хранилки за птици, моливници, кошери за пчели, рамки за картини и огледала.
14.Гравюра върху стъкло /стъклопис/.
15.Обработка на кожи и кожени изделия,изработка на чанти, портмонета, декорация на дрехи.
16.Щамповане на плат.
17.Апликация.
18.Изработка на играчки - кукли, сувенири.
19.Дребни търговци.
III.Професии в индустриалното производство:
1.Оператори на металообработващи машини: стругари, фрезисти, металопресьори.
2.Оператори на шприцове, преси и дозатори за термопластични и термореактивни пластмаси.
3.Монтаж на детайли.
4.Сортиране на материали.
5.Опаковка.
IV.Професии в информационното обслужване:
1.Компютърни оператори.
2.Компютърни програмисти.
3.Професии в туризма - администратори и управители на хотели.
4.Бизнес - секретари.
5.Телефонни оператори.
6.Диспечери в таксиметрова служба.
7.Дистрибуторство.
8.Служители в информационни бюра
9.Преводачи
Литература:
"Делото на слепите в България", Дружество на българските слепи, София, 1931г.
Професор д-р Добрев, Зл., "Основи на дефектологията", СУ "Климент Охридски ", София, 1985г.
Милчев, Стойчо., "Трудни времена", Съюз на слепите в България, София, 1980
Манов, К., “Фонд "Георги Йосифов Саронов", сп. Зари 1992г., кн 9
"Работниците - инвалиди в Централна и Източна Европа", Справочник, София, 1994г.
Цветкова, Мира, "Слепите в древността и средновековието", сп. Педагогика,1996г. кн. 11
Април 1996 г.