Орхан Мурад на 50 години

Димитрина МИХАЙЛОВА Точно на 27 януари, денят, в който Орхан Мурад поема първата си глътка въздух, появявайки се на този свят преди 50 години, той отпразнува своя юбилей, а заедно с това и 25 години обаятелно присъствие на сцена. Роден е в Кърджали на 27 януари 1967 година. Започва да свири на пиано на осемгодишна възраст, а на китара – от тринадесетгодишен. Заниманията по музика започват в Училището за деца с нарушено зрение във Варна. В осми клас създава първата си училищна група, в която, освен като китарист, се налага и като вокалист. Така започва да развива успоредно уменията си да свири и да пее. На 15 години продължава образованието си в Училището за деца с нарушено зрение "Луи Брайл" в София. Там модернизират групата, наричайки я рок група "Лотос". Превръщат се в една от водещите групи на новата рок вълна в началото на демокрацията. Групата съществува, докато Орхан Мурад завършва Държавната музикална академия – 1992 година. Завършвайки средното си образование, кандидатства в Консерваторията – с пеене, но не го приемат, въпреки че е единственият от 120-те кандидати, който пее и сам си акомпанира на пиано. Тогава много известен български поп певец и музикален педагог му казва да не кандидатства повече, защото нямало как да го обучават в часовете по микрофонна техника и сценично майсторство. Орхан не се опитва да чупи стени с главата си, но не се и отчайва, а решава да започне да изучава класическа китара, тъй като е добър рок китарист и класическата китара ще му се отдаде най-лесно. След две години кандидатства отново и този път се класира на второ място, и, естествено, вече е приет в Академията. Отрано трябвало сам да се грижи за прехраната си и свири по сватби и кръщенета, всякакви банкети, най-често като барабанист. Това пък го приближава до народната музика. В Академията изучава както класика, така и джазово изкуство. Това му дава възможност да се развива в много области и да се докосва до почти всички жанрове на музиката. Завършва през 1992 г. с отличен успех. Според професор Манол Тодоров той е бил сред най-добрите студенти. След дипломирането си Орхан Мурад пее по сватби и заведения, но е без постоянна работа и се връща в Асеновград, където живее семейството му, и започва да работи като редови музикант по кръчмите. През 1995 г. с неговия съученик Станимир Колев издават първия си албум, озаглавен "Ах, жени", а те двамата се кръщават дуо "Южен полъх". Аранжиментите на песните, също така и музиката на повечето от тях са дело на Орхан. Станимир повече пише текстовете, а Мурад – композира музиката. Веднага след този албум се разделят, тъй като Станимир Колев решава да учи право в Софийския университет, а Орхан Мурад тръгва по свой път. Първият самостоятелен албум на Орхан Мурад през 1996 г. също се превръща в хитов. На първи май 1998 г. излиза "Хиляди слънца", който по-късно, през есента на същата година, печели всички възможни награди – за албум на годината, за песен на годината, а Орхан – като певец на годината и като композитор на годината. На следващата година той получава още доста нови награди. Издава два албума на турски език, които са много успешни, най-вече по отношение на ангажиментите в Турция – "Ашк" (2002) и "Дуня гюзели" (2004), между тях излиза и "Слънце мое" (2003) - също носител на няколко хита като "За майката на моето дете" – посветен на жена му, "Братя по чаша" и други. В края на 2005 г. записва албум с български народни песни. Подбира 13 песни, най-вече от Родопската и Македонската фолклорна област, записва ги и издава в албума "Любими народни песни". По това време реализира и друга своя идея – да помага на талантливите незрящи деца от двете училища, в които е учил. Междувременно създава свой танцов ансамбъл и с песните от народния албум започват да концертират по различни общини. Тези концерти преминават с огромен успех. През май 2007 година подписва договор с "Пайнер". След няколко месеца събира песните, които до този момент не са излизали в някой от албумите, прибавя към тях още 6 нови песни и ги издава в албума "Единствена". През пролетта на 2008 година участва в "Пей с мен" в "Шоуто на Слави". По същото време работи като музикален ръководител в ДМДТ "Кадрие Лятифова". През 2006 г. създава фондация "Шанс за децата". Чрез нея цели подпомагането на музикално надарени слепи и слабовиждащи деца, а също така и деца на социално слаби родители, които нямат възможност да финансират извънкласното обучение на децата си. През 2009 и 2011 г. издава още два албума на турски – "SEREFE, BE DOSTLAR" и "SEVILEN TURKULER". В този период продължава да записва и свои авторски песни. През 2000 г. песента "Отиваш си" по музика на Орхан Мурад печели първа награда на конкурса "Тракия фолк 2000". Орхан Мурад е женен. Съпругата му се казва Шенай. Имат дъщеря – Сузи Мурад, и по-голяма дъщеря – Александра, от първия брак на Шени. - На твоя празник присъстваха много твои колеги като Руслан Мъйнов, Деси Слава, Нелина, Еми Стамболова, Радо Шишарката, Цветелина, Сашка Васева и много други звезди от изгряването на поп-фолка, което безспорно говори за голямото уважение, с което те се отнасят към теб и към твоето творчество. Има ли промяна в отношенията между вас оттогава и сега? - Доста мои приятели не успяха да дойдат, защото беше петък, а нашата работа е предимно през уикендите, а други не можаха да дойдат и по други причини. Тони Дачева например не можа да дойде, поради това че точно в този ден се беше разболяла. Но това не е въпрос на някакво отношение. Ние сме приятели още от ония стари времена, когато започнахме, и така си продължаваме. Помагаме си кой с каквото може – със синбеци, с аранжименти, дори понякога си подаряваме песни. - Ти прояви скромност като не спомена, че ти си подарявал песни - на кого? - Това беше преди време. Подарих една песничка на Нелина – "ВЪРНИ МИ ЛЮБОВТА" – по моя музика и текст, и тази песен беше много успешна, но ние си помагаме всякак - кой с каквото може. - С течение на времето промени ли се твоят поглед към поп-фолка? - Слушайки съвременните поп-фолк песни, хората изпитват носталгия към стария поп-фолк, затова един много модерен формат са ретро партитата по нощните клубове – ретро парти с Орхан Мурад, ретро парти с Тони Дачева и тъй насетне. Те се приемат много добре. Много наши почитатели казват - защо ги няма старите хубави текстове, защо ги няма старите хубави песни за душата, истински песни, изпети от истински певци? Защото сега всичко е на компютърна основа. Много се копират едни други, включително и във визията, и във видеото на песента, и в звученето, и дори и в стайлинга на изпълнителя. Всичко е в един калъп и много компютър, малко душа и малко талант. - Как намираш текстове за песните? - Ползвам текстове на различни автори, но доста често си ги пиша и сам. - Пееш, аранжираш, свириш на различни инструменти, въпреки че си завършил класическа китара... - С удоволствие свиря на различни инструменти. Той, самият процес на аранжировката, изисква всичките тези партии, които участват в звуковата среда на една песен - от барабаните през бас китарата, хармония, солови инструменти и тъй насетне, всичко това минава през моя интелект. Тръгва от ума, преминава през пръстите и вече тогава влиза като звук в компютъра. - Ти имаш постоянно ангажименти - остава ли ти време за почивка? - Вярно, имам доста ангажименти, но намирам време и за почивка. Най-добре си почивам, като мързелувам и се виждам с приятели. Много обичам да се разхождам сред природата, но за съжаление това невинаги ми е възможно. През лятото често ходя с приятели на палатка и на пикник. През зимата повече време отделям за четене на книги и пак се виждам с приятели. От това по-хубав релакс - да се виждаш с любимите си хора и дори да си поговорите глупости, няма! - Обичаш ли да оставаш сам? - Обичам, защото тогава мога да правя точно това, което ми се прави в този момент. Обичам да съм сам понякога, но никога не се чувствам самотен. Аз съм обграден с много хора и в моето ежедневие, когато успея да остана за няколко часа сам със себе си, е една малка награда за мен. - Освен на китарата, за която казваш, че тя е твоята първа любима, свириш ли на някакви други инструменти? - Имам 4 акустични и 3 електрически китари, имам два саза "барлама саз" - турския етноинструмент, акустичен и електрически, ут - това е арабският прадядо, родственик на лютнята и китарата, имам и ударни рототоми. На синтезатора клавир свиря, когато са ми необходими различни пиана и органи. Имам дори и кастанети, които също използвам. Едни приятели ме обзаведоха с кавали, а наше приятелско семейство, жената е мексиканка, ми подари едни медни дудуци, често употребявани в мексиканската музика. В моята балада "Единствена" отсвирът е точно с тези свирки. - Колко албума имаш досега? - Издал съм 10 албума с български поп-фолк, 3 на турски език, които включват мои авторски и турски народни песни от нашия регион - това са народни песни на българските турци. През 2005 година е 14-тият ми албум с българска народна музика и последният ми е юбилейният ми тазгодишен петнадесети албум. - Разкажи ни за него... - В него са включени петнадесет любовни балади, като повечето от тях са познати на моите почитатели, но не са слушани в такъв вариант. Сега са аранжирани за акустична китара, само в песента "Спомени" има цигулка, а в друга песен има флейта, но като цяло нещата са представени по друг начин. И като китарист, и като певец съм ги направил по-зряло, по-опитно. В тях няма нищо като поп-фолк. Този албум е посветен първо на моя юбилей и второ на празника на любовта Свети Валентин и би бил добър подарък за Деня на влюбените. - Какъв съвет би дал на младите музиканти? - Музиката се учи цял живот. Изисква много труд, упоритост и постоянство. Трябва да не униват, а да търсят себе си в нещата. Сигурен съм, че всеки има точно толкова шанс, колкото съм имал и аз. Те трябва да положат много труд. Трябва да имат и поне малко късмет и да търсят своята щастлива звезда. В никакъв случай да не се отчайват! Сега нещата стоят по съвсем различен начин. Сега всичко е много визуално и слепотата много пречи. От страна на шоу бизнеса се гледа от визуално - атрактивната страна, а в това отношение ние сме твърде неконкурентоспособни. Но въпреки всичко, така или иначе, за хубава песен и за хубаво изпълнение винаги ще има почитатели, така че да търсят именно тези почитатели. Да станат добри и винаги ще могат да се реализират по този начин. Още първите впечатления при среща с Орхан Мурад са, че това е човек, от когото лъха доброта и някаква особена жизненост. Той вярва в доброто и е убеден, че ако човек направи нещо добро, то му се връща стократно. Чувства се щастлив, защото е постигнал вътрешна хармония, притежава силна воля за преодоляване на всички трудности. Откликва на всякакви предизвикателства със своя тънък усет за красиво и хармонично, с характерната си чувствителност и финес. Има много приятели и обича да бъде с тях. Притежава способността да превърне в песен всяко свое преживяване и затова теми за песни никога не му липсват. Всички негови песни са направени с любов и професионализъм, вероятно на това се дължи спечелването на многобройните му почитатели. На живота гледа с любопитство и винаги търси красивото и новото. Мечтае – хората около него да живеят добре, да са спокойни и щастливи. Прадядо му по майчина линия се е казвал Хаджен и е бил ходжа. Той е бил доста известен в района на Родопите, а прадядо му по бащина линия също е бил ходжа и се е казвал Юсуф. И ако се говори за някаква наследственост - тази негова топлота на гласа може да идва и от двете страни. По неговите думи - "Майка ми пееше много хубаво народни песни", може донякъде също да се обясни афинитетът му към музиката. При Орхан Мурад правенето на музика е вътрешна потребност - изсвирено и изпято от самия него, а не както често се прави напоследък - изтеглено от Интернет.