Разкриване на Държавния институт за слепи – подготовка и основни задачи. Първи випуск.
Инициативата за откриване на учебно заведение за обучение и възпитание на слепи деца у нас принадлежи на бележития деец на науката и културата в следосвобожденска България проф. д-р Иван Шишманов. Той стои в основата на разработения и приет през 1898 г. Закон за народното просвещение, където за пръв път се изтъква необходимостта за обучението на деца с дефекти. През 1904 г. започва подготвителна работа за откриването на държавен институт за слепи. С цел изучаване на чуждия опит, вече като министър на народното просвещение проф. Шишманов командирова в редица европейски страни като Германия, Австро-Унгария и Русия учителите Илия Иванов-Черен и д-р Стойчо Донев. Те проучват и оскъдната литература и статистическите данни по този въпрос у нас, след което излизат с доклади и становища пред министъра.
Първият правилник за управление на института е подготвен от д-р Донев с одобрението на МНП и публикуван в “Държавен вестник” от 12. май 1905 г. В чл. 2 е отразена основната задача на новото учебно заведение:”Задачата на института е да даде прибежище на слепи деца от двата пола, като се погрижи да ги възпитава, обучава и научи на някои занятия, чрез които да могат да изкарват по възможност самостойно прехраната си”.
На 1.август 1905 г. д-р Ст. Донев е назначен за директор и наема за нуждите на училището двуетажна сграда в София, намираща се на ул.”Раковски” 116. През първата учебна година в ДИС са приети за обучение 11 момчета от цялата страна. Учебната година започва на 1. септември, а официалното откриване става на 11. декември, лично от проф. Шишманов. Учениците изнасят кратка литературно-музикална програма, след което под ръководството на първия учител Илия Ива-нов-Черен демонстрират писане и четене с Клайнов апарат и придобитите първи кошничарски умения.
Д-р Донев застъпва убеждението, че най-добрата форма за организирано обучение на слепите е пансионът. Персоналът през първата учебна година е малък – дирек-тор е Ст. Донев, учител по общообразователни дисциплини – Илия Черен и един прислужник. Назначени са и хонорувани преподаватели по музика, моделиране и кошничарство. Организаторите на института полагат усилия за добри битови условия в пансиона, но поради трудности от различен характер не всичко е осъществено. По разпореждане на д-р Донев обучението започва с клайнови апарати. Съображенията му са определено тактически – така учениците ще могат сами да пишат писма на родителите си, което ще популяризира идеята за тяхното обучение. Голяма е загрижеността му за онагледяване на учебния процес – благо- дарение на неговите усилия за нуждите на училището са предоставени много помагала и препарати. Още през първата учебна година директорът на института издига идеята за построяване на специална сграда, намираща се в края на града и с голям двор, осигуряващ възможност за повече движение на слепите. На практика това се осъществява повече от половин век по-късно.
През учебната 1914-1915 г. завършва първият випуск. Тук се открояват имената на хора, дали много от себе си за делото на слепите и оставили светла диря в обществения и културния живот на страната. Стефан Ненков е сред основателите и дългогодишен председател на Дружеството на българските слепи, чийто право-приемник е днешният Съюз на слепите в България. Петко Стайнов е бележит български композитор и общественик. Николай Бехтеров е един от първите дейци, способствали за създаването и развитието на организация на слепите у нас, композитор и диригент на първия професионален оркестър от слепи.
2. Проф. Иван Шишманов и неговата роля за разкриване на първото училище в България за обучение на деца с нарушено зрение.
Проф. д-р Ив. Шишманов / 1862 – 1928 г./ е виден български литератор, фолклорист, историк, университетски преподавател, обществен и държавен деец. Автор е на много научни трудове. Изтъкнат деец на световното движение за мир и културно сътрудничество. Един от инициаторите за създаване на Софийския университет, Държавното музикално училище, Народния театър в София и др. Делото му е епоха в научното и културно развитие на България. От 1903 до 1907 г. е министър на народното просвещение.
Голямата заслуга на проф. Шишманов като министър е, че поставя началото на организираното образование на хората с нарушено зрение у нас. Споделя своята идея с видния български педагог д-р Стойчо Донев и му възлага задача да се заеме с организирането, откриването и ръководството но първото училище за слепи деца в България и на Балканите. На 1.09.1905 г. училището с първи директор д-р Ст. Донев започва занятия. Официалното откриване става на 11. декември същата година в присъствието на министър Шишманов. Името на училището е Държавен институт за слепи /ДИС/.
Правоприемник на ДИС днес е училището за деца с нарушено зрение във Варна, което с гордост носи името на големия българин – професор, доктор и академик Иван Шишманов.
3. Д-р Стойчо Донев и неговата роля за полагане началото и последващото развитие на обучението на децата с нарушено зрение у нас.
Пръв инициатор и идеен вдъхновител за полагане на грижи за обучение и възпитание на слепите деца у нас безспорно е известният деятел на българската наука и култура проф. д-р Иван Шишманов. През 1904 г. като министър на народното просвещение, той започва неотложна подготвителна работа за откриване на институт за слепи деца. През м. май с.г. той запознава д-р Ст. Донев, който за времето си е изтъкнат педагог, с намеренията си за въпросното учебно заведение. Донев е обзет от ентусиазъм и благородна амбиция и веднага решава да се посвети на това полезно дело. Съвсем наскоро след тази среща, министърът му възлага официално да направи проучвания в България. Д-р Донев се запознава със съществуващата оскъдна литература, преглежда данните в официалната статистика и формира началните си виждания по новата за него проблематика. Оказва се, че действителната картина за положението на децата с увредено зрение е плачевна и отчайваща.
Със заповед на Министерството на просвещението от м. юли 1904 г. д-р Донев е командирован да вземе участие на конгреса на тифлопедагозите в гр. Хале – Германия. След това той се запознава подробно и с дейността на Виенския институт за слепи. В Австрия нашият педагог получава обилна информация по проблемите за обучение и възпитание на слепите деца. Така започва проучването на чуждестранния опит в тази специфична педагогическа област и реализирането на редица подготвителни работи. Своето конкретно виждане, впечатленията от чуждестранните постижения и сериозно обмислените предложения по предстоящото откриване на Държавния институт за слепи /ДИС/, специалистът излага в своя доклад пред Министерството. Донев счита, че при българските условия институтът трябва да се издържа от държавата, учениците трябва да са освободени от задължителни такси и препоръчва да се изучава източно-православно църковно пеене. Той успешно адаптира брайловия код към особеностите на българския език, с което прави важен принос в нашата тифлопедагогика. През зимата на 1904 г. бъдещият директор на учебното заведение посещава института за слепи в Петербург и там се убеждава напълно, че брайловият код е най-сполучливото средство за обучението на слепите деца. След като посещава последователно институтите за слепи в Рига, Варшава и Прага, д-р Донев представя в Министерството на просвещението втори доклад за своите конкретни констатации по проблема.
На 1. август 1905 г. д-р Донев е назначен за директор на института, който започва да функционира в сградата на ул.”Раковска” 116. След детайлно конкретизира- не и решаване на множество практически задачи, на 1.септември 1905 г. е събран първият курс на новото специализирано заведение, състоящ се от 11 момчета от 9 до 12 годишна възраст от цялата страна. Първият правилник за управление на института е подготвен от д-р Донев и публикуван в “Държавен вестник” доста преди откриването му – на 12.05. 1905 г. Официалното откриване на ДИС става в присъствието на министър Шишманов на 11.декември 1905 г. Трябва да се посочи, че това е първото учебно заведение от този род на Балканите, тъй като основава-нето на подобни училища в Румъния, Гърция и Сърбия става по-късно. При откриването директорът д-р Донев се спира върху целите и задачите на новото учебно заведение, на ролята му за израстването на невиждащите деца и за формирането у тях на умения и сръчности от различно естество.
Още в самото начало д-р Донев лансира максимата в тифлопедагогическия процес, че всеки отделен ученик трябва да има на разположение лични учебни помагала, което е валидно и до днес. Той самият полага много грижи за онагледяване на уроците по естествени науки. Застъпва в програмата усвояване на различни музикални инструменти. Всекидневно се провеждат два часа практически занятия по кошничарство.
През м. февруари идват първите успехи в дейността на ДИС. След оставката на министър Шишманов през 1907 г. положението рязко се влошава. Западането се усеща особено през периода на Първата световна война. През 1914-1915 учебна година е първият випуск на ДИС.
През 1911 г. влиза в сила първият правилник за полагане на държавен изпит за получаване на тифлопедагогическа квалификация, което е въведение на д-р Донев. Той е директор на ДИС до 1921 г. – фактически ръководи института в продължение на 16 учебни години.
4. ФОНД “ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА” И ФОНД “САРОНОВ” – СЪЗДАВАНЕ И ОСНОВНИ ЗАДАЧИ
В додеветосептемврийския период на делото на слепите, съществуваха няколко фонда с благотворителни цели.
Похвална е инициативата на царица Елеонора за основаване на специализиран фонд, чието предназначение да бъде построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. В реализирането на тази цел държавата ще се освободи от плащането на излишни и много високи наеми за ползваните сгради. Със специална заповед на Министерството на просвещението през 1910 г. се създава държавен фонд “Царица Елеонора”,който има начална парична стойност от 23226 лв. плюс 7500 златни лева. Неговото управление е поверено на длъжностни лица от просветното министерство.
Поради отдаден приоритет към обучението на глухите деца, нуждите за обучение на слепите деца в самостоятелна сграда остават на заден план.
Полагат се грижи за увеличаване авоарите на фонда чрез редовни годишни вноски от държавния бюджет, които се правят от общините в цялата страна. За тази цел министерствата на вътрешните работи и на здравеопазването всяка година издават разпореждания за подпомагане на невиждащите хора. Плащани-те от родителите такси в Държавния институт за слепи /ДИС/ се пренасочват директно към фонд “Царица Елеонора”
През 1923 г. при управлението на Ал. Цанков, се учредява фонд “Перо първично обзавеждане” към Дружеството на българските слепи /ДБС/, с начална парична сума от 20 000 лв. разпределяна ежегодно от ръководството по 4 до 5 х. лв. за нуждаещите се, за закупуване на инструменти и занаятчийски материали. Фондът просъществува до 1934 г.
През 1934 г. започва да функционира фонд “Саронов”.Негов създател е българинът от Цариград с католическо вероизповедание Георги Йосифов Саронов. Той работи дълги години в тамошната Френска банка. След пенсионирането си се завръща в България. Един ден, разхождайки се из София вниманието му е привлечено от Института за слепи деца. Тъй като няма преки наследници, а по време на дългогодишната си работа е натрупал значителна сума, от благородни подбуди прави официално завещание и внася милион и петстотин х.лв. в Българска народна банка, с пожелание слепите да се ползват от годишната лихва. Оттогава питомците на ДИС са на безплатно обучение и пълен пансион. От септември 1934 г. учителският съвет на института разпределя от 4 до 5 х. лв. за завършващите учебното заведение. Годишната лихва на фонд “Саронов” възлиза на 125 х. лв.
Към Дружеството на българските слепи функционират още два фонда. Единият е “Старини”, а другият – “Посмъртна каса”,учредени от самите негови членове. Паричните средства в тях се набират чрез лични вноски и от благодетелни дарители. Целта им е да се осъществява взаимно подпомагане и съсъдбеническа съпричастност в безизходните ситуации на изпадналите в беда слепи.
След деветосептемврийските обществено-социални промени нещата коренно се променят. С направената обща национализация, в т.ч. и на всички фондове с благотворителни цели, техните авоари по силата на специалния закон са насочени към общия бюджет на държавата.
5. РАЗКРИВАНЕ НА ВТОРО УЧИЛИЩЕ ЗА ДЕЦА С НАРУШЕНО ЗРЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ – ПРИЧИНИ. ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ. ДНЕШНИ ПРАВОПРИЕМНИЦИ НА ДВЕТЕ УЧИЛИЩА
През 1905 г. в България е открит Държавният институт за слепи – първото на Балканите училище за обучение на слепи деца. Вторият Институт за слепи в България е основан в гр. Шумен през 1945 г. по инициатива на Люба Кацарова и със съдействието на ССБ. Кацарова защитава идеята, че най-подходящи условия за Института има в гр. Варна и прави постъпки той да бъде преместен там, но не получава съгласието на тогавашния министър на народната просвета. След упорит труд от нейна страна, училището придобива имот – ? идеална част от една вила в местността “Рупи” в курортната част на Варна. Тогава със заповед на министъра на просветата Стоян Костурков от 30.10.1945 г. е регламентирано преместването му от Шумен във Варна. Официално институтът е открит на 1.12. 1945 г.
Трудностите по устройването и оборудването на училището са изключително големи – те произтичат от тежката следвоенна обстановка и стопанската криза, от бедния пазар, купонната система и липсата на кредити за материални разходи. Не-зависимо от това сформираният педагогически екип начело с Люба Кацарова като директор ентусиазирано работи за решаване проблемите по учебно-възпитателната работа. Решават се въпроси като нагледността като важен принцип при обучението на слепите, музикалното обучение и физическото развитие на децата.
По разпореждане на ръководството на БКП и правителството на страната, през 1952 г. първооснованият Държавен институт за слепи е преместен от София във Варна. Така в продължение на 11 години, в града функционират две училища за обучение на слепи деца. През 1963 година основаният в Шумен втори институт за слепи се премества в новопостроена в столицата сграда, под името училище за слепи и слабовиждащи деца “Николай Островски”.
Учебната година е открита официално на 20.12. За кратко време броят на учениците бързо нараства и през учебната 1965/1966 г достига 132. Създават се първите паралелки за слабовиждащи деца и за деца с умствена недостатъчност. Под ръководството на Министерството на просветата се провежда първият курс за учители тифлопедагози. Полагат се постоянни грижи за обогатяване на кабинетите със съвременни тифлотехнически средства. През 1972 г. се открива гимназиален курс на обучение, като завършилите средно образование имат възможност да постъпят в полувисши и висши учебни заведения.
Сега училището носи името на големия френски хуманист и създателя на релефно-точковия шрифт “Луи Брайл” и се явява правоприемник на втория Институт за слепи в България. Сегашното СОУ за деца с нарушено зрение “Д-р Иван Шишманов” гр. Варна е наследник на Държавния институт за слепи / ДИС /, чийто 100 годишен юбилей се чества тази година.
6. ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО НА ЗРИТЕЛНО ЗАТРУДНЕНИТЕ У НАС
Възоснова на своите дългогодишни проучвания, проф. Владимир Радулов от катедра “Специална педагогика” в СУ “Кл. Охридски”, предлага периодизация на обучението на зрително затруднените в България. Очертават се три основни периода:
1905 – 1944 г.
1945 – 1989 г.
от 1990 до днес
Първият период условно може да се раздели на три подпериода: 1905 – 1921 г. – свързан с появата и първоначалното развитие на обучението на слепите у нас, 1921 – 1935 г. - утвърждаване на обучението с разработените първи специални учебни програми и пособия, 1935 – 1944 г. - най-продуктивните довоенни години, белязани със специализацията на учители в чужбина, с превод и публикации на специална литература, както и първите сериозни професионални успехи на завършилите. За жалост през военните години обучението е прекъснато.
Вторият период е свързан с установяването на тоталитарна система у нас. Всяко десетилетие може да бъде отбелязано като подпериод.
За четиридесетте години правят впечатление две основни събития – откриването в края на 1945 г. на втория институт за слепи във Варна и основаването на професионален хор на слепите. Това е направено с огромните усилия на посветилите се на делото на слепите хора, въпреки идеологизацията на обучението, която го отдалечава от истинските му цели.
Фрапиращо впечатление прави хаосът през 50-те години, породен от с нищо неоправданото преместване на ДИС / Държавният институт за слепи / от София във Варна. Унищожени са много добри традиции. Успехи безспорно има, свързани най-вече с музикалното обучение и традиционните занаяти, но те се дължат на личната инициатива на отделни учители и директори.
Характерно за 60-те години е засиленото съветско влияние – приоритет има формалната трудова подготовка за работа в специалните предприятия. В новопостроената сграда в София се връща не училището, правоприемник на ДИС, а варненското училище, открито през 1945 г. – една недомислица на тогавашните власти. Положителен момент през този период е началото на обучението на слабовиждащи деца и на слепи с интелектуална недостатъчност, както и откриването на Центъра за късно ослепели в Пловдив.
70-те години са началото на бавното и мъчително отваряне към света. През 1972 г. започва гимназиалното обучение в Софийското училище. Наши специалисти вземат участие на европейски и световни конференции на Международния съвет за образование на зрително затруднените. Отпечатани са голям брой специализирани учебници, даден е начален тласък за обучението по мобилност, Наименованията на училищата се променят от “училища за слепи”, на “училища за деца с нарушено зрение” /УДНЗ /.
Характерна за 80-те години е появата на множество специални учебни програми. През 1980 г. е въведена нова методика за съвременно брайлово ограмотяване и програма за обучение по полезни умения. През 1981 г. е създадена група за слепи деца към ОДЗ “Щастливо детство” в Пловдив. През 1982 г. е сложено началото на обучението по зрително подпомагане. Две години по-късно в гр. Варна са първите стъпки на интегрираното обучение. Централно събитие на това десетилетие е откриването на нова сграда на УДНЗ във Варна през 1985 г. По инициатива на Вл. Радулов, тогава зам. председател на ССБ, през 1987 г. започва издаването на специализирано списание “Обучение и рехабилитация на зрително затруднените”. С откриването на специализация по педагогика на зрително затруднените” в СУ “Кл. Охридски” през 1988 г. се слага край на кратките курсове за подготовка на учители специалисти.
С демократичните промени в България след 1989 г. започва нов, трети период в историята на зрително затруднените у нас. Той се характеризира с коренни промени в законодателството, с ново мислене на мнозинството професионалисти у нас, със създаването през 1992 г. на Българската асоциация за обучение на зрително затруднени деца, с широка подкрепа на международни организации. Започва обучение на зрително затруднени деца с множество увреждания и на слепоглухи деца. Недостатъчната ангажираност на държавата с разглежданите проблеми прeнасочва усилията към по-тясно сътрудничество с различни международни и неправителствени организации, към участие в проекти и програми, финансирани от тях. Като дарения от американски, немски и други фондации за двете училища са доставени пълно оборудване със съвременни брайлови пишещи машини, увеличаващи копирни машини, апарати “Затворена телевизия” и мн. др. Нашите училища се сдобиха и със специални чинове за слабовиждащи, създадени са компютърни центрове за обучение на децата.
Образованието на зрително затруднените не може да бъде отделено от рехабилитацията на възрастните слепи и най-вече късноослепелите. През 90-те години рех. центърът в Пловдив бе разширен и изцяло обновен както материално, така и по отношение на учебните програми основно на базата на дарения и спечелени проекти. Това продължава с неотслабващи темпове и сега и той се утвърди като Национален център за рехабилитация на слепи. Страната се покри с мрежа от дневни рех. центрове, доближаващи тези услуги до нуждаещите се хора.
В заключение можем да изтъкнем, че 100 години след началото на обучението на слепи у нас, България отново е водеща на Балканите в това отношение, както и да цитираме думите на проф. Радулов:”С гордост можем да кажем – пътят е избран, посоката е вярна”.7. ИЗУЧАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЕЗИК ЕСПЕРАНТО В УЧИЛИЩАТА ЗА ДЕЦА С НАРУШЕНО ЗРЕНИЕ – ПРЕДПОСТАВКИ. ПЪРВИ КУРСОВЕ И ПЪРВИ УЧИТЕЛИ ПО ЕСПЕРАНТО. ПОЛОЖЕНИЕТО ДНЕС
Международният език есперанто е създаден от полския лекар Людвик Заменхоф. Със своята лекота дава широки възможности на не виждащите хора лесно да го усвоят и да го ползват за контакти, за получаване и обмен на информация.
Първият сляп у нас който започва да учи есперанто е Стефан Ненков през 1900 – 1901 г. През 1907 г. слепият младеж Никола Торбов, който преди това учи във Виена, донася международния език в Държавния институт за слепи /ДИС/. Много ученици проявяват интерес и започват да го изучават, отначало индивидуално, по-късно се организират курсове, а от 1925 до 1945 г. той е редовна учебна дисциплина. Преподаватели по есперанто са Панайот Колев – зрящ голям приятел на слепите, поетът Асен Григоров, известният сред слепите общественик Димо Колев. През следващите години са правени опити за организиране на курсове, но без успех. Едва през 2001 г. по инициатива на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България /АНЕБ/ и със съдействието на директора г-н П. Петров бе организиран курс в СОУ за деца с нарушено зрение гр. Варна. От тогава всяка учебна година се организират курсове. Преподавател е невиждащата възпитателка Добринка Бодичева.
8. ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ В УЧИЛИЩАТА ЗА ДЕЦА С НАРУШЕНО ЗРЕНИЕ У НАС
І. Професионална подготовка в Държавния институт за слепи /ДИС/.
Още с откриването на ДИС през септември 1905 г. в него се поставя началото на професионалното обучение както на момчетата, така и на момичетата, като се ползва опита на подобни заведения в други европейски страни. Музикалното образование е по-широко застъпено в сравнение с масовите училища. Освен това учебният план на ДИС предвижда изучаване на ръчно и машинно плетиво от момичетата и на кошничарство, метларство, четкарство, пантофарство и дърводелство от момчетата. През 30-те години започва и обучение по машинопис – десетопръстна система. Професионалната подготовка се осъществява в последните два т.н. професионални класове, където преподаването на общообразователни предмети е много ограничено. Момчетата съобразно своите наклонности избират един или два от предлаганите пет занаята. Паралелно със занаятите, учениците с музикални дарби изучават пиано, цигулка, виолончело, кларнет и флейта. Интересно е да се отбележи, че за определен период преподаватели в ДИС са били слепите композитори Петко Стайнов – по пиано и Николай Бехтеров – по цигулка. Преподаватели по пантофарство са известните дейци на Дружеството на българските слепи и на Съюза на слепите в България Стефан Ненков и Димо Мангъров.
ІІ. Професионална подготовка в училищата за слепи.
След 1945 г. двете училища за слепи продължават в някаква степен традициите на ДИС в професионалното обучение на зрително затруднените от училищна възраст. В осми професионален клас момчетата и момичетата усилено изучават кошничарство и четкарство, но не в онази степен, в която са се изучавали тези занаяти в ДИС, защото времето за обучение е двукратно по-малко. Момичетата изучават и ръчно плетиво под формата на кръжочна дейност. Под формата на извънкласни занимания зрително затруднените с музикални дарби могат да изучават четири музикални инструмента – пиано, аккордеон, цигулка и кларнет. След завършване на училищата за слепи, незрящите младежи и девойки масово започват работа като кошничари /оплитане на куха стъклария/, метлари или четкари в разкритите след 1955 г. специални производствени предприятия и клонове на Съюза на слепите в България. В отделни случаи възпитаниците на тези училища работят и като музиканти в различни заведения.
9. ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ НА ЗРИТЕЛНО ЗАТРУДНЕНИТЕ У НАС – СЪЩНОСТ, ПОЯВА И ЗАДАЧИ
Интегрираното обучение изхожда от принципа за нормализация, който предполага децата със специални педагогически нужди да живеят в семейството си и да бъдат нормални членове в условията на естествената им социална среда. Смята се, че обучението на деца с нарушено зрение в специални училища с интернати, води до откъсване именно от тази естествена семейна среда.
Същността на интегрираното обучение се състои в това, детето с нарушено зрение продължавайки да живее в своята естествена семейна среда, да се обучава в нормално /масово/ училище, заедно със своите виждащи връстници.
Идеята за обучение на слепи деца в масовите училища, позната днес като интегрирано обучение, става достояние на нашите педагози на зрително затруднени още през 1929 г. когато директорът на тогавашния Държавен институт за слепи /ДИС/ В. Стефанов взема участие в Световната конференция за благото на слепите, проведена в САЩ. До 1944 г. слепите са били допускани само в музикалните училища. След 1944 г те получават официален достъп до средните и висши учебни заведения
С цел обслужване интегрираните зрително затруднени ученици от даден регион са създадени маршрутни служби. Те включват учители, отговарящи за тези ученици. В България такива служби има към двете училища за деца с нарушено зрение в София и Варна. Един учител от такава служба обикновено отговаря за 8 до 13 ученика. Неговите основни задачи са:
Да консултира родителите на интегрираните ученици;
Да консултира учителите на интегрираните ученици;
Да обучава интегрираните ученици по специалните учебни предмети като брайлово писмо, ориентиране и мобилност, полезни умения, зрително под-помагане и др.
10. НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА СЛЕПИ – СЪЗДАВАНЕ, ПРЕДЛАГАНИ РЕХАБИЛИТАЦИОННИ УСЛУГИ, ФОРМИ НА РЕХАБИЛИТАЦИЯ, ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ
Националният център за рехабилитация на слепи /НЦРС/ е сдружение с нестопанска цел, за осъществяване на дейност в обществена полза. Центърът започва своята дейност на 17.октомври 1966 г. в гр. Пловдив. На тази дата той приема за основна рехабилитация първите 12 късноослепели лица от различни краища на страната. Шест месеца преди това централното ръководство на ССБ взема реше-ние за откриването на Центъра и неговата организация се възлага на Христо Белобрадов – бивш учител, училищен инспектор и директор, самият той късно ослепял човек. Хр. Белобрадов се справя блестящо с възложената му задача. Той проучва опита на западно- и централноевропейските страни и САЩ в областта на основната рехабилитация на зрително затруднените, организира доставянето на специална литература и нейния превод на български език, привлича ентусиазирани и всеотдайни специалисти като консултанти и преподаватели в създаващия се център.
Новоразкритият Център е първата институция за основна рехабилитация на късно ослепели лица в Източна Европа. Ползвайки българския опит, през 1968 г. се създава подобен център и в гр. Кемниц, бившата ГДР.
НЦРС е специализирано рехабилитационно заведение от учебно-професионален тип и има следните основни функции:
- Осъществява основна рехабилитация на зрително затруднени лица със загубена работоспособност
- Извършва диагностично оценяване на зрително затруднени лица
- Обучава зрително затруднени лица с множество увреждания
- Осъществява различни форми за обучение и консултации на близките на новоослепелите
- Осъществява професионално обучение и преквалификация на лица с увреждания
- Подготвя и преквалифицира учители по основна рехабилитация за нуждите на ССБ, Министерството на труда и социалната политика и други организации и институции, работещи със зрително затруднени лица.
- Учебна база е за провеждане на текуща практика и стаж на студенти от ВУЗ
- Разработва специални рехабилитационни програми, тестове, литература, учебни помагала и научно-приложни изследвания
- Проучва и апробира нови методи и подходи за рехабилитация на зрително затруднени
- Разпространява научни и приложни знания и опит в областта на рехабилитацията на зрително затруднените чрез разработки, преводи, издателска дейност, симпозиуми, конференции, семинари, курсове, школи и други форми в национален и международен мащаб.
- Оказва методическа и консултативна помощ в областта на основната рехабилитация в цялата страна.
Националният център предлага следните рехабилитационни услуги:
- Консултации
- Обучение за придвижване и ориентиране в пространството /ориентиране и мобилност/
- Самообслужване в бита /полезни умения/
- Обучение за четене и писане на релефно точков /брайлов/ шрифт.
- Обучение за използване и развитие на остатъчното зрение /зрителна рехабилитация/
- Компютърно обучение
- Възстановяване на предишни умения за писане на плоскопечатно писмо
- Възстановяване на предишни и формиране на нови умения за готвене /готварство/
- Преодоляване на хиподинамията, настъпила вследствие на уврежданията.
- На този етап НЦРС извършва професионално обучение по специалността “Тапицерство”.
Формите на рехабилитация са: интернат на, амбулаторна, надомна и дистанционна. Услугите на Центъра се ползват средногодишно от около 170 души.
Перспективите за развитие на Националния център са насочени главно към разширяване на предлаганото професионално обучение и подобряване на материалната база с цел обезпечаване на това обучение. Към НЦРС ще функционира център за професионално обучение, който е в процес на лицензиране от Националната агенция за професионално обучение и образование към Министерския съвет.
11. ДНЕВНИ ЦЕНТРОВЕ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ – СПЕЦИФИКА, МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ, ПРЕДЛАГАНИ РЕХАБИЛИТАЦИОННИ УСЛУГИ, ФОРМИ НА РЕХАБИЛИТАЦИЯ
Рехабилитационният модел на дневните центрове получава широко разпространение в Европа, особено във Великобритания през 70-те години. Първият дневен център у нас е основан през 1988 г. в София, когато две групи от по пет късно ослепели лица преминават пълен курс на обучение. След тригодишно прекъсване – през 1991 г. – центърът е възстановен. През следващите години макар и бавно, броят на центровете от този модел се разраства. В момента у нас може да се говори за мрежа от такива заведения.
Сега в България функционират 6 дневни рехабилитационни центъра за късно ослепели, които се намират в Сливен, Ямбол, Тополовград, Варна, Добрич и Габрово. Те имат статут на регионални рехабилитационни звена. Подпомагат се методически от Националния център за рехабилитация на слепи.
Статутът на тези заведения позволява в тях да се приемат клиенти, които не желаят и не могат да се отделят от семейството си. В тази група могат да попаднат зрително затруднени с множество увреждания и лица от третата възраст. Могат да се приемат и лица, които трябва да продължат рехабилитационната си програма по препоръка на специалисти от НЦРС.
Първото важно изискване за успешната работа на един дневен център, е той да бъде разположен в по-голям град. Така ще може да се осигури неговата редовна пълняемост, което не е без значение за ефективната му работа. Друго основание е, че в големите градове живеят групи инвалиди по зрение, чиито нужди могат да бъдат лесно удовлетворени.
Второто необходимо условие е функционирането на местна организация на ССБ, откъдето могат да бъдат насочвани клиенти. Такива местни организации могат да оказват неоценимо съдействие при създаването на дневен център.
Докато интернатният център може да си позволи преподавател почти по всяка дисциплина, при дневните центрове това е невъзможно и ненужно. Най-приемлив модел за дневен център при нашите условия е двама учители по рехабилитация и един социален работник.
Няма съществена разлика в учебните програми между интернатите и дневните центрове – и двете институции насочват усилията си преди всичко към основната рехабилитация. Дневните центрове обаче, поради своя статут и условия на работа много трудно биха се заели и с професионално обучение, но могат да организират професионални семинари, с цел по-доброто професионално ориентиране на късно ослепелите.
Дневните центрове предлагат обучение във всички дисциплини, характерни за интернатния център. Зрително затруднените получават следните рехабилитационни услуги:
- Консултации
- Обучение за ориентиране и придвижване в пространството /ориентиране и мобилност/
- Самообслужване в бита /полезни умения/
- Обучение за четене и писане на релефно-точков /брайлов/ шрифт.
- Обучение за използване и развитие на остатъчното зрение /зрителна рехабилитация/
- Компютърно обучение
- Възстановяване на предишни умения за писане на плоскопечатно писмо
- Обучение в дейности за осмисляне на свободното време /занимателна терапия/
- Възстановяване на предишни и формиране на нови умения за готвене /готварство/
Дневните центрове, които имат социален работник предлагат и следните социални услуги:
- Придружаване на слепи и слабовиждащи клиенти
- Консултации за правата, привилегиите и предимствата на клиентите и техните близки
- Извършване на справки и плащания по заявка на зрително затруднените клиенти с нарушения на опорно-двигателния апарат
- Осигуряване и раздаване на хуманитарни помощи
- Проучване, издирване и предлагане за включване в домашен социален патронаж, обществена трапезария, или в специализирани домове
- Съдействие на зрително затруднените лица при комуникациите им с държавни, общински и други институции
Формите на рехабилитация в дневния рех. център са амбулаторна и надомна. Едно от най-големите предимства на дневния център е възможността за работа с роднините и близките на късно ослепелия човек – те могат да бъдат канени да присъстват на занятия и по този начин ще добият впечатления за усилията и грижата на специалистите, щото зрително затруднените отново да станат самостоятелни и независими. Същественото тук е практическата подготовка на близките и роднините. Те могат да усвоят техниките на зрящ водач, да получат обяснения за техния смисъл и съвети за справяне с различни проблеми от всекидневния живот.
12. НАЦИОНАЛНО ЧИТАЛИЩЕ ЗА СЛЕПИ “ЛУИ БРАЙЛ” И РОЛЯТА МУ ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ХОРАТА С НАРУШЕНО ЗРЕНИЕ
За невиждащите хора книгата става достъпна благодарение на гениалния френски хуманист Луи Брайл. Неговото писмо е пренесено у нас от Русия и е адаптирано към българската азбука в началото на миналия век от д-р Стойчо Донев, първият директор на Държавния институт за слепи ДИС/. След основаването на Дружеството на българските слепи /ДБС/ през 1921 г. както и на други организации на слепи у нас, през 20-те години се създават организационните предпоставки за възникването на българската брайлова библиотека. Грижата за такива библиотеки в Европа, както и книгопечатането са били държавно дело, но на нарастналата нужда от развитието на това дело държавните просветни органи у нас не са отговорили.
В духа на възрожденските традиции, група ентусиазирани слепи, учители от ДИС и писатели осъществяват дълго изстраданата идея да се изгради брайлова библиотека. На 29. април 1928 г./Великден/ се състои учредителното събрание на читалището в салона на трета софийска прогимназия “Граф Игнатиев”.Между присъстващите са видни български интелектуалци като Асен Разцветников, Димитър Подвързачов, Денчо Марчевски и проф. Константин Пашев. Избрано е настоятелство и проверителна комисия. За председател е утвърден слепият, но придобил вече популярност композитор Петко Стайнов, който го оглавява до края на Втората световна война, а секретар става председателят на ДБС Стефан Ненков. Назначен на щат е слепият Димо Киров, който започва да пише книги на брайлов шрифт и така е положен камъкът на националната брайлова библиотека. Присъстващите събират по между си суми от 100 до 300 лв. като дарение, а благодетелят на слепите Атанас Топлийски, съучредител, предоставя част от своя апартамент на ул.”Л.Каравелов” 42 за ползване от читалището. През 1934 г. то се установява на пл.”Славейков” 1, в закупен от ДБС апартамент.
Съвместно с Дружеството на българските слепи се пристъпва към издаването на списание “Съдба”, което заема позиции в културния живот на страната. В него публикуват свои статии и литературни творби Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Дора Габе, Николай Лилиев, Младен Исаев, Фани Попова-Мутафова, слепият писател Траян Траянов-Тъмен и още много имена на българската култура и наука.
Читалището, заедно с ръководството на ДБС организират многобройни прояви, с които пропагандират възможностите на слепия човек. Уреждат предавания по току-що създаденото българско радио с участието на Зорка Йорданова, Олга Кирчева, Константин Кисимов и др. През 1932 г. със съдействието на благородния сляпоглух есперантист от Швеция Харолд Тиландер, настоятелството на читалището и ръководството на ДБС започват издаването на първото списание на брайлов шрифт у нас,“Вестител”.След отпечатването му в Швеция, то се е изпращало до абонатите в България, което е продължило до Втората световна война. Днес “Вестител” отново се издава от читалището. От 1999 г. то се публикува на брайлов и електронен формат и може да се прочете в Интернет.
През 1958 г. се правят първите опити за запис на книги на магнетофонна лента,а през 1962 г. е направено малко студио в едно от помещенията на читалището. С това се полага началото на нов раздел в библиотеката – на говорещата книга. Интересът е изключително голям, но са необходими много средства, с които читалището не разполага. Затова през 1971 г. говорещата книга е прехвърлена на Съюза на слепите в България.
За дейността на уникалната българска културна институция е характерен новаторският дух и инициатива. Благодарение на фондация “Отворено общество” през 1994 г. е въведена за пръв път в България съвременна технология за брайлов печат. Програмата и този способ вече са разпространени навсякъде у нас.
Читалището обслужва своите читатели от цялата страна пряко, чрез колетни пратки, или чрез филиалите си. Брайловите книги са обемисти, тежки и скъпи и поради тази причина създаването на лични библиотеки е практически невъзможно. С въвеждането на компютърния печат се появява т.н. електронна книга, като записът на магнитен носител може да се прослушва от компютъра с говорещ синтезатор. Налице е ново направление в дейността на читалището, а именно разкриване отдела на електронната книга. Благодарение на електронната поща се изпращат книги до персоналните компютри на нашите читатели, доставят им се дискети и CD. Програми с набора от електронни книги са инсталирани и в училищата за деца с нарушено зрение. Там се изпращат безвъзмездно и заглавия на брайлов шрифт. Въпрос на средства е внедряването на най-новите технологии, улесняващи достъпа до всякаква литература, учебници и до различните издания.
През десетилетията са положени и основите на самодейността и творческата работа. Понастоящем читалището подкрепя осем певчески и музикални състава.
То е организатор и на различни курсове – от практически знания и умения, до изучаване на чужди езици и компютър. Правят се конкурси за четене и писане на брайлов шрифт, както и за написване на творби от слепи автори. Чести гости са изтъкнати български културни дейци – писатели, поети и актьори.
Традиционното сътрудничество на читалището със Съюза на слепите допринася за разширяването му с нова площ, което разкрива нови перспективи. Столичната библиотека, която също се намира на пл.”Славейков” е приютила брайлово хранилище и предоставя залите си за по-големи читалищни прояви. Методическа под- крепа оказва и Народната библиотека. Поддържат се контакти и с библиотеки за слепи от европейските страни и САЩ. През последните 10-12 години, благодарение на проекти по програмите с фондация “Отворено общество”, Обединени холандски фондации, фонд “Рехабилитация и интеграция” и др. са решени някои проблеми свързани с техниката, издаването на книги и библиотечното обслужване
Национално читалище на слепите “Луи Брайл” е мост към света на книгата и информацията. Като духовно огнище и средище на общуване то има определени заслуги за образованието, културата и обществената интеграция на слепите хора у нас. Това дело е съзиждано от три поколения слепи и виждащи деятели. Неговата хуманна и обществено необходима дейност за образованието и обучението на зрително затруднените трябва да получава подкрепата на всички и занапред.