1. Същност на проблема:
1.1. Терминологични уточнения.
В последващото изложение ще се опитаме да представим физическите бариери в околната материална среда за слепи и слабовиждащи. Под физически бариери разбираме всички характеристики и елементи на материалната среда, които препятстват или затрудняват ориентирането и реалното придвижване на зрително затруднени лица в пространството.
1.2. Основни ограничения на слепотата и слабото зрение.
Според известния американски изследовател Т. Карол, слепотата е съпроводена с 20 функционални загуби - загуби от физически, психически и социален аспект. Вероятно поради това същият автор смята, че слепотата е най-сериозният физически недостатък /Карол по Агеев, 1983/. Дори да не се съгласим с това доста крайно твърдение на Карол /слепоглухотата, например, е по-тежко сензорно увреждане от слепотата/, то трябва да признаем, че наистина слепотата вероятно е едно от най-тежките сензорни увреждания. Общоприето е, че 80-90% от информацията за околния свят постъпва чрез зрителния канал и затова на човека се гледа като на оптично същество /хомооптикус/. Поради тази причина срещаме и характеристиката "визуалният човек”. Липсата на зрение или крайната му редуцираност поражда наистина много сериозни ограничения във всички възможни сфери на човешката дейност- игрова, комуникативна, битова, учебна, професионална, интимна и др.
1.3. Ориентирането и придвижването в пространството и значението му за зрително затруднените лица.
На зрително затруднените лица /слепи и слабовиждащи/, както и на хората с нормално зрение, им се налага по различни поводи от най-ранна до преклонна възраст да се ориентират и придвижват в околното пространство. За съжаление има и изключения - това са лица, приковани към леглата от тежки парализи. Именно при ориентирането и реалното придвижване в пространството, слепотата и слабото зрение създават много сериозни ограничения. Тези ограничения, както е известно, се преодоляват посредством системно обучение от специално подготвени за целта учители, с помощта на придружители, кучета-водачи, бели бастуни, звукови водачи /sonyguide/ и чрез адаптация на околната среда.
1.4. Основни затруднения при ориентиране и придвижване на зрително затруднените в пространството.
При своето ориентиране и реално придвижване в пространството слепите и слабовиждащите срещат редица затруднения, от които по-важните са:
а/ Използваните ориентири са обикновено по-малко на брой в сравнение с тези, ползвани от хората с нормално зрение
б/ Повечето ориентири, ползвани от зрително затруднени лица, са на много по-близки дистанции
в/ Набелязването на ориентири от зрително затруднени лица, особено при избора на тактилните ориентири, е един по-продължителен процес в сравнение със същия при нормално виждащите лица.
г/ Наличието на множество физически бариери в околната среда за зрително затруднени лица, някои от които не се преодоляват особено лесно.
1.5. Същност на физическите бариери в околната среда за зрително затруднени лица
Като физически бариери в по-нататъшното наше изложение, ние ще разглеждаме различни характеристики и елементи от околната среда, които препятстват както процеса на ориентиране при слепите и слабовиждащите, така и процеса на тяхното реално придвижване в пространството.
2. Физически бариери за слепи.
Въпреки условността на тази класификация - физически бариери за слепи и физически бариери за слабовиждащи /известно е, че няма точна граница между понятията слепота и слабо зрение и че зрителният дефект може да се разглежда като един континуум/, ползваме този подход с надеждата, че нашето изложение ще бъде по-ясно и по-добре структурирано.
2.1. Архитектурни бариери.
Поради това, че десетилетия в нашата страна не е съществувала нормативната база, която да регламентира безпрепятственото и безопасното ползване от лицата с увреждания, на обшествените и жилищните сгради, на други обекти за обществено ползване като улици, тротоари, алеи, подлези, надлези, то тези сгради и обекти в голямото си мнозинство и редица техни характеристики и елементи, представляват физически бариери за невиждащите ги ползватели. Такива архитектурни бариери при една обществена сграда са: липсата на надписи, указателни табели и номерацията на стаите на брайлово писмо; липсата на брайлови надписи на бутоните в асансьорите /с незначителни изключения - само в централата на Фондация "0творено общество" бутоните на асансьора са с брайлови обозначения/; отсъствие на релефни обозначения за поредността на етажа; тактилна неразграниченост на уличното платно от тротоара; наличието на единични и неравномерни стъпала в подстъпите към централните входове; липсата на перила на някои вътрешни и външни стълбища. Към архитектурните бариери с известно колебание ще посочим недостатъчния брой озвучени светофарни уредби във всички български големи градове с изключение на София, където сме склонни да смятаме, че този проблем е решен задоволително. Въпреки този положителен опит в това направление, звуковите светофари в останалите големи български градове /над 50000 жители/, се броят на пръсти или изобщо липсват. Това състояние силно затормозява всички зрително затруднени и слепи. Списъкът може да бъде продължен и с други примери, но ние ще спрем дотук, като смятаме, че изброените по-горе са достатъчни и илюстрират добре изобилието от архитектурни бариери в обществените сгради и обектите за общо ползване, които сериозно затрудняват слепите им ползватели и ограничават достъпа им до тях. В жилищните сгради могат да бъдат посочени като архитектурни бариери също: неадаптираните асансьори; единичните и неравномерни стъпала пред входовете на сградите; липсата на перила по стълбищата.
2.2. Неархитектурни бариери.
Към тази категория могат да бъдат отнесени: незатворените отводнителни шахти по уличните платна и подлезите; строителни материали по тротоарите и уличните платна; несъобщаването от водачите на градския транспорт на поредната спирка, което силно затормозява в ориентирането не само слепите и слабовиждащите, но и много възрастни хора с по-слабо зрение. Положителен пример в това отношение са мотрисите на Софийското метро, в които се съобщават както наименованието на станцията, на която е спряла мотрисата, така също и наименованието на станцията, която следва.
Непочистеният сняг по тротоарите много сериозно препятства ориентирането и придвижването както на слепите, така и на слабовиждащите, и в много случаи създава условия за физически травми и наранявания. Към неархитектурните бариери вероятно трябва да отнесем и изписването на курса на долара и прогнозата за времето от БНТ, въпреки направените постъпки на Съюза на слепите в България пред тази институция тези изписвания да се съпровождат и с дикторски текст.
Ниските клони на дърветата по алеи и тротоари не само затрудняват придвижването на слепи и слабовиждащи, но понякога причиняват и сериозни наранявания.
3. Физически бариери в околната среда за слабовиждащи.
3.1.Архитектурни бариери.
Към тази категория могат да бъдат отнесени указателните табели, надписите и номерацията, които не са направени с достатъчно едър шрифт, при достатъчно добър контраст и невинаги са поставени на нивото на погледа на ползващите ги. Недостатъчната осветеност /надали поради икономии/ в обществените сгради и обекти за общо ползване създават големи затруднения на слабовиждащите както при придвижването в тях, така и при локализацията на необходимите им служби. Вратите на тролейбусите, трамваите и н мотрисите в метрото не винаги са достатъчно контрастни, което също затруднява слабовиждащите при тяхната локализация. Като положителен пример могат да се посочат вратите в някои хотели, които са силно контрастни /хотел"Железник” в Ст.Загора/, което улеснява ориентирането и на лица с минимално остатъчно зрение.
3.2. Неархитектурни бариери.
Като пример за такива могат да се посочат необезопасени въобще, или най-често недобре обезопасени изкопни работи по тротоарите, пътни платна и алеи, които представляват страхотни "капани" както за слабовиждащите, така и за слепите, а също и за останалите пешеходци, особено при недобре осветена обстановка.
Табелите на градския транспорт, на които се изписват наименованията на линиите и номерата им, също невинаги са с достатъчно едър шрифт и добър контраст. Поставени са много често не на най-подходящото място и невинаги са добре осветени и почистени, което затруднява не само слепите и слабовиждащите, но и хората с нормално зрение. Тук трябва да се спомене също и недостатъчното осветление по улиците.
Трябва да бъдат маркирани с контрастен цвят ръба на първото и последното стъпало на вътрешните и външни стълби в жилищните и обществени сгради и обекти за общо ползване - летни кина, театри, стадиони и др. Това се налага, защото слабовиждащите, особено при слизане по стълбище, не могат добре да различават отделните стъпала и най- вече първото, където започва стълбището и последното, където то свършва. Перилата на стълбищата за да улеснят ориентирането на слабовиждащите, трябва да се боядисват в ярки и контрастни цветове. Това се отнася също и за така наречените водещи парапети в специалните предприятия и специалните учебни и рехабилитационни заведения за зрително затруднени.
Неохраняемите прелези също могат да се разглеждат като обекти, които доста затрудняват лицата с нарушено зрение.
4. Решаване на проблема за физическите бариери в околната среда за слепи и слабовиждащи.
Както може би стана ясно от досегашното изложение, отстраняването на физическите бариери, били те архитектурни или неархитектурни, е с изключително голямо значение за облекченото и безопасно придвижване на зрително затруднените лица и за осигуряване на техния безпрепятствен достъп до различни обществени и жилищни сгради и обектите за общо ползване. С приемането през 1995 г. на “Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите” се създават вече реални предпоставки за отстраняване на съществуващите архитектурни бариери, а също и тяхното изключване в процеса на проектиране.
4.1. Значението на нормативните документи.
В това отношение особено голяма роля може да изиграе нормативната база, която регламентира задълженията на различните организации и институции за осигуряване на този безпрепятствен достъп, а също и облекченото ориентиране и придвижване на зрително затруднените лица. Да се надяваме, че отделните нормативни документи, уреждащи тази проблематика, ще бъдат достъпни за онези, за които са предназначени.
4.2. Ролята на проектантите.
След изграждането, както посочихме и обосновахме по-горе, на съответната нормативна регламентация, то сме склонни да вярваме, че всички изпълнителни и контролни звена, свързани с проектиране на жилищни и обществени сгради и обекти за общо ползване, ще спазват изискванията осигуряващи безпрепятствения, безопасния и облекчен достъп на зрително затруднени лица до сгради и обекти за общо ползване, обществен транспорт. Чрез създадените нормативни предпоставки ще могат бързо и своевременно да се отстраняват физическите бариери в околната среда.
4.3. Отговорността на държавните институции и общините.
Държавните и общински органи и служби в тясно партньорско взаимодействие с организациите на и за слепи и със съответните експерти трябва да организират контрола по съблюдаване на нормативните изисквания и особено за отстраняването на архитектурните и неархитектурни бариери за зрително затруднени лица.
4.4. Значението на масмедиите
Определена роля за спазване на нормативните изисквания, и най-вече за отстраняване на физическите бариери на зрително затруднени лица на различни места играят и електронните и печатни масмедии.
Изнасяйки и коментирайки пред обществеността факти, свързани с проблемите на зрително затруднените, създавани от физичните бариери в околната среда, “четвъртата власт” определено също допринася за тяхното своевременно отстраняване.
Литература :
Агеев Е.Д.,Теории социальной реабилитации и действительность, сп. "Наша жизнь", Москва, 1983, кн.4 и 5
Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, в-к "Държавен вестник", 1995, бр. 112, стр.48
Декември 1998 г.