Зари Брой 03, 2014
Тема: ЮБИЛЕЙ
Живот, отдаден на хората
Димитър Парапанов
В училището за слепи "Георги Димитров" (сега "Проф. д-р Иван Шишманов") Варна той попада през декември 1949 г. вследствие на злощастен битов инцидент. Когато е само на две години, майка му го остава за минутка и Митко се втурва да гостува на свой връстник у съседите. Но тяхното куче се показва не съвсем гостолюбиво. То нахапва жестоко неканения гост, особено лявата половина на лицето му. И въпреки многогодишните старания на лекарите, зрението и слуха му са безвъзвратно и тежко увредени. Тогава вижда мъничко с дясното си око, чете писмата на своите невиждащи другарчета. През април 1950 г. обаче е сполетян от нова злополука. Слабовиждащият юноша от Синапово е взимал активно участие в училищните футболни игри на своите съученици. Топката по това време е консервна кутия и една такава кутия, изстреляна от крака на съученика му Тодор Вълканов, случайно уцелва все още виждащото дясно око на злочестия футболист. И само за три месеца неговото остатъчно зрение съвсем угасва.
За неговия съкласник Рангел Попов, Митко Парапанов е "прилежен и отличен ученик". Костадин Дечев, друг негов съученик, си спомня, че той "много обича да слуша радио, силно го вълнуват тогавашните политически събития". Бидейки вече ученик от профкласа, той също много отговорно се отнася и към задължението си да помага на своите съученици от по-малките класове. Този подход от някогашната взаимоучителна (Бел–Ланкастърска) система се прилага за известно време в българските училища за слепи поради остър недостиг на възпитатели. И нещо твърде интересно за мен, а може би и за любопитните читатели – Димитър Парапанов "възпитателства" точно в класа, където учи Владимир Радулов – другата голяма гордост на това училище.
Парапанов започва професионалната си кариера през месец януари на 1957 г. в пловдивското предприятие на слепите като плетач на дамаджани и буркани. В резултат на непрестанните си обществени ангажименти като комсомолски секретар в предприятието, десетина години председател на цехов профкомитет, член на Районен и на Централен съвет на Съюза на слепите в България (ССБ), на гимназиалното и университетското си обучение, той жертва размера на пенсията си, която в края на краищата си остава на най-ниското равнище. Може би тук трябва да спомена, че създателят и ръководителят на рехабилитационния център Христо Белобрадов през 1971 г. привлича самородния и ученолюбив общественик за лектор по политическа просвета и география.
В българския "национален Харвард" пловдивският работник с двойно сензорно увреждане студентства задочно по специалностите "История" и "Български език и литература". След седем години пак в Софийския университет "Свети Климент Охридски" директорът Димитър Парапанов специализира дефектология, а през 1996 г. и педагогика на зрително затруднените.
Централното ръководство на ССБ през месец август 1975 г. възлага на току-що дипломиралият се амбициозен синаповчанин да оглави пловдивския център за рехабилитация на слепи. Цели 11 години Димитър Парапанов развива тази свръхполезна и единствена за времето си българска институция. С неговото име се свързва въвеждането в нея на нови функции и подходи. През този период Центърът увеличава своя капацитет в интернатната форма на обучение от 12 на 15 клиенти в един поток, като годишно преминават до 100-120 клиенти. В работата се внедряват тестове и чек-листове за измерване на постиженията по отделните рехабилитационни дисциплини. През 1977 г. се разкриват и първите щатни учителски места. Същата година в Холандия Центърът за пръв път участва в работата на международна конференция по проблемите на рехабилитацията на лицата с нарушено зрение. На конференцията Димитър Парапанов представя доклад за българския опит в областта на основната рехабилитация. През 1978 г. се въвежда индивидуалният подход в рехабилитационната работа, както и груповата работа. Организират се също специализирани кратковременни рехабилитационни курсове за късноослепели, за хора със захарен диабет и за лица от третата възраст. В Центъра се провеждат и два курса за професионална подготовка: през 1977 г. – за подготовка на акордьори на пиана, и през 1981-1983 г. – за подготовка на програмисти. Тук се подготвят от 1979 г. и инструктори по ориентиране и мобилност за нуждите на училищата за слепи и за местните организации на ССБ. Центърът посредством свои учители от 1981 г. започва да осъществява рехабилитация по местоживеене, в която са обхванати 18 от 27-те съществуващи тогава окръжни организации на ССБ. Самият Парапанов лично е участвал в провеждането на тези курсове по местоживеене. И всичко това се дължи най-вече на изумителния работохолизъм на ръководителя с двойно сензорно увреждане. Според някои, като Илия Гуделов и други, почти две трети от денонощието Димитър Парапанов е в любимия център сред неговите курсисти. Понякога той лично дори провежда сутрешната ведрина. С една дума – г-н Парапанов се оказа достоен и талантлив наследник на Христо Белобрадов.
Но без съмнение двата най-големи неръкотворни паметника, изградени от обществените активности на г-н Димитър Парапанов, са Националната асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ) и Националният център за рехабилитация на сляпо-глухи (НЦРСГ) "Хелън Келър". Иска ми се да отбележа също, че предшественик на асоциацията на сляпо-глухите е групата на сляпо-глухите, която пак Димитър Парапанов със свои осем съмишленици (сред тях емблематичните Боряна Коскина, Маринка Маринова, Иван Андонов, Илия Гуделов и други) създаде на 18 декември 1993 година. А след учредяването на асоциацията на 15 август 1997 година първоначално неин офис е апартаментът на Димитър Парапанов и въпреки ограничения си финансов ресурс, отново той е и щедър неин паричен дарител.
Като истински апостол няколко години преди и след основаването Димитър Парапанов заедно със сина си Светлозар кръстосва страната надлъж и нашир, издирва сляпо-глухи, учредява поделения на НАСГБ.
Думите на Иисус Христос, че никой не е пророк сред своите, в пълна сила важат за голяма част от жизнения път на Димитър Парапанов. Не всички ръкопляскат на неговата идея за създаване и в България на организация на сляпо-глухите. Особено ревниви и скептични към тази инициатива са някои негови съсъдбеници по сензорни увреждания, Централното ръководство на Съюза на слепите в България, та понякога дори и научно-преподавателски величия от родната специална педагогика. Едни от неговите опоненти твърдят, че няма сензорно увреждане "Сляпо-глухота", други уж добронамерено отбелязват, че още не му е дошло времето, трети му възразяват, че сляпо-глухите в нашата страна се броят на пръстите на едната ръка, а всички други са стопроцентови симуланти, четвърти се противопоставят, заявявайки, че Съюзът на слепите в България и Съюзът на глухите в България се грижели добре и за тази малка общност. Всички тези противодействия на усилията на упорития първопроходец са въпреки авторитетната експертиза и консултация на "Сенс Интернешънъл" – Великобритания. Между другото, Парапанов от раз стана любимец на нейната делегация и те го наричаха гальовно "мистър Пи". Въпросната организация, по идея на проф. Владимир Радулов, посети България няколко пъти, проведе диагностика на наши сляпо-глухи, а също осъществи и първото у нас обучение на български кадри за комуникация с лица, които са носители на това двойно сензорно увреждане, за тяхната рехабилитация.
Не се сещам за друг българин с тежки увреждания, заемащ години наред високи позиции в ръководствата на европейските и световните организации на хората с увреждания. Лидерът на НАСГБ г-н Димитър Парапанов повече от 12 години е уважаван и работлив член на контролните органи на световната и европейската организация на сляпо-глухите. Друга индикация за огромния международен авторитет на младата НАСГБ са честите форуми на Европейския съюз на сляпо-глухите, провеждани в България.
Димитър Парапанов е автор на доклади и статии по проблемите на обучението и рехабилитацията на лицата със зрителни и слухови увреждания. Докладите си той представя пред престижни национални и международни форуми, а статиите му са публикувани най-често в специализирани медии. Много от тези негови текстове са полезни четива за лицата, обучаващи сляпо-глухи, а също и за близките им.
Да припомня също на любезната читателска аудитория, че през април 2011 г. председателят на НАСГБ Димитър Парапанов бе един от тези, които получиха наградите на вестник "24 часа" и БНТ в десетото издание на "Достойните българи". Съвсем справедливо той е удостоен с грамотата "Достоен българин за 2010 г.". Но според мен Димитър Парапанов с досегашната си дейност отдавна е заслужил и високо държавно отличие. Дано сега някой да се сети да го предложи за такова отличие.
И още няколко биографични данни за Димитър Парапанов. Той е роден в село Синапово, Тополовградско. Неговите родители са средна ръка земеделски стопани. Мениджърските си дарби той изглежда наследява от дядо си по бащина линия Желязко Парапанов, който е твърде оправен за времето си селскостопански предприемач. В село Синапово той се слави като много добър градинар, стопанисвал е цели три бахчи за производство на зеленчуци.
На 20 февруари 2014 председателят Димитър Парапанов навърши една солидна годишнина. Със своя екип и със своите най-близки роднини и приятели той отбеляза три четвърти вековен юбилей. Да пожелаем на достолепния юбиляр крепко здраве и перфектно изпълнение на неговите национални и международни отговорности!!!
Ангел СОТИРОВ
